— Кендлър?
— Не.
— Но вие ще се омъжвате за него! Той ми съобщи за това, преди да отпътуваме от Балтимор.
Девойката трепна.
— Аз не го обичам — заяви тя гордо.
— В такъв случай заради парите ли, Джейн?
Тя кимна.
— Значи съм по-нежелан от Кендлър? Аз имам достатъчно пари, предостатъчно дори — промълви той с горчивина.
— Аз не ви обичам, Сесил, но ви уважавам. Ако ще трябва да се унизявам до търговска спогодба с някой мъж, предпочитам да е с човек, когото и без това презирам. Бих чувствала отвращение към този, на когото съм се продала без любов. Вие ще бъдете по-щастлив, ако пазим нашата дружба, отколкото ако бях започнала да ви презирам.
Той не настоя повече, но когато след седмица Робърт Кендлър пристигна със своя осемцилиндров автомобил, в ничие сърце нямаше повече желание за убийство, отколкото в неговото.
Измина една седмица без никакви премеждия, но напрегната и неприятна за всички обитатели на къщата.
Кендлър не спираше с настояванията си за незабавна женитба, докато Джейн най-после отстъпи отвратена.
Договориха се на другия ден Кендлър да отиде в града, за да доведе свещеник.
Клейтън искаше да замине, научил за решението на девойката, но отчаяният й поглед го възпря. Той нямаше сили да я изостави.
Надеждата му беше да се случи нещо, което да осуети това начинание. Омразата към натрапника го беше завладяла дотолкова, че беше нужно съвсем малко, за да се превърне в действие.
На другия ден Кендлър замина за града.
На изток, ниско над върховете на дърветата, се стелеше дим, тъй като в гората имаше ножар вече цяла седмица. Вятърът духаше от запад и никаква опасност засега не ги заплашваше.
Към пладне Джейн отиде на разходка, като не позволи на Клейтън да я придружи.
— Искам да бъда сама — заяви тя и Клейтън се подчини.
В къщата Портър и Филандър бяха вглъбени в разнищването на поредния научен проблем.
Есмералда дремеше в кухнята, а Клейтън, изтощен след безсънната нощ, се хвърли в леглото и потъна в неспокоен сън.
На изток черните кълба дим внезапно се обърнаха в западна посока, като приближаваха бързо, гонени от вятъра.
Семейството на наемателите отсъстваше и нямаше кой да ги предупреди за наближаващата опасност.
След малко огънят премина пътя и отряза пътя на Кендлър. Вятърът подгони пламъка на север, после се обърна и огънят се изправи неподвижен, сякаш някоя гигантска ръка го държеше за юздите.
Неочаквано от североизток се зададе бясно летяща кола.
Тя спря пред фермата. От нея изскочи чернокос гигант и се хвърли към вратата. Без да спира, влезе тичешком в къщата. На кушетката мирно спеше Клейтън. Човекът трепна от учудване, но с един скок се озова до спящия. Разтърси го за рамото и му извика:
— Боже мой, Клейтън, всички вие сте полудели! Не виждате ли, че сте обградени от огън? Къде е Джейн?
Клейтън скочи бързо. Той не позна човека, но разбра думите му и се завтече към верандата.
— Скот! — извика той на съседа, а после, тичайки из стаята: — Джейн! Джейн! Къде сте?
Мигом дотърчаха Есмералда, Портър и Филандър.
— Къде е мис Джейн? — завика Клейтън, грубо разтърсвайки слугинята за раменете.
— О, Габереле, масса Клейтън, тя отиде на разходка!
— Накъде замина? — попита чернокосият гигант.
— Ей по този път — извика уплашената негърка, сочейки в южна посока.
— Сядайте всички във вашия автомобил — заповяда гигантът на Клейтън — и заминавайте в северна посока. Моя оставете под навеса. Ако намеря Джейн, ще ни бъде от полза. Правете, каквото ви казах — натърти той, забелязвайки, че Клейтън се колебае.
После те видяха как фигурата му се отдалечава през поляната на североизток и изчезва между дърветата.
Присъстващите почувстваха голямо облекчение — сякаш някаква голяма отговорност бе свалена от плещите им.
Изпитваха някаква безгранична вяра в непознатия и бяха сигурни, че ако е възможно Джейн да бъде спасена, то той ще го направи.
— Кой е той? — попита професорът.
— Не зная — отговори Клейтън. — Той ме нарече по име, а също така познава и Джейн, и Есмералда.
— В него има нещо подозрително познато — възкликна Филандър, — а пък със сигурност зная, че никога досега не съм го виждал.
— Да! Във висша степен забележително! Кой може да бъде той и защо усетих, че Джейн е спасена, когато той отиде да я търси?
— Не мога да ви кажа, професоре — отговори Клейтън замислено, — но и аз изпитвам същото чувство.
— Да тръгваме, защото след малко самите ние ще бъдем отрязани!
И всички бързо се запътиха към автомобила.
Когато Джейн Портър се обърна, за да се върне вкъщи, тя се изплаши, виждайки колко наблизо се издига сега димът от горския пожар. Бързо се запъти напред, но скоро уплахата й премина в паника. Пред очите й грамадни огнени езици бързо се провираха между нея и фермата. Пътят за връщане вече беше отрязан!