Една привечер, когато той режеше дърва (смяташе да пристрои още няколко стаи към къщичката), малките му приятели — маймуните, с крясък побягнаха от височината и се изпокриха в джунглата. Поглеждайки крадешком назад, те забърбориха възбудено, като че ли предупреждаваха човека за приближаващата опасност.
Най-после той видя онова, от което тъй много се бояха малките маймуни: човека звяр, загадъчното същество, чиято фигура неведнъж се бе мяркала като мимолетен полуфантастичен образ. Звярът вървеше из джунглата полуизправен, като от време на време се опираше на земята със свитите си юмруци. Това бе голяма човекоподобна маймуна. Приближавайки се, тя ревеше яростно, а понякога глухо лаеше.
Клейтън бе доста далеч от къщи и внимателно режеше избраното за строеж дърво.
Дългите месеци, през които нито едно свирепо животно не се бе осмелило да се приближи през деня до къщата, го бяха направили безгрижен. Сега, като видя голямата маймуна, запътила се право към него през храстите, разбра, че пътят му за връщане назад е пресечен. По гърба му полазиха тръпки. Единственото оръжие, което имаше, бе брадвата, но той съзнаваше, че шансът за успех в борбата с жестокото чудовище е много малък.
— Ами Елис, боже! — възкликна той. — Какво ли ще стане с нея?
Може би ще успее да се прибере. Тичешком той извика на жена си да влезе вкъщи и да затвори вратата.
Лейди Грейсток стоеше пред хижата. Като чу виковете на мъжа си, вдигна глава и видя, че маймуната с изумителна за тежестта си бързина се хвърли пред Клейтън.
Викайки от уплаха, Елис изтича вкъщи. Там тя се обърна и сърцето й замря от ужас: страшното животно бе пресякло пътя на мъжа й. Той бе изненадан от внезапното нападение.
— Елис, затвори вратата! — извика Джон. — Аз ще се разправя с този звяр!
Но той знаеше, че го очаква сигурна смърт. А и тя бе уверена в същото.
Маймуната бе грамаден самец, тежащ не по-малко от триста килограма. Изпод косматите му вежди лъщяха злобно малки и разположени близо едно до друго очи, а острите му вълчи зъби свирепо се оголиха, когато за миг се спря пред жертвата си. Зад гърба на маймуната Клейтън видя на не повече от 20 крачки вратата на хижата и го обзе ужас, когато зърна младата си жена, излязла отново пред къщи, въоръжена с неговата пушка.
Тя, която винаги толкова много се плашеше от оръжие, че не се решаваше дори да се докосне до него, сега се спусна към маймуната с безстрашието на лъвица, защитаваща рожбите си.
— Назад, Елис! — извика Клейтън. — За бога, назад!
Но тя не се подчини. В този миг животното се хвърли върху него и той замахна с всички сили с брадвата, но със страшните си лапи могъщото животно я хвана, измъкна я от ръцете му и я захвърли далеч настрана. Със свиреп рев се хвърли върху беззащитната си жертва, но преди да я захапе за гърлото, се чу силен гърмеж. Куршумът улучи маймуната в гърба — между лопатките.
Звярът събори Клейтън на земята и се запъти срещу новия си враг. Пред него стоеше изплашената млада жена, напразно мъчеща се да стреля още един път. Тя не познаваше механизма на пушката и ударникът безпомощно удряше празната гилза.
С рев от ярост и болка маймуната се хвърли върху крехката фигура и Елис припадна.
В същото време младият мъж скочи на крака и без да мисли, че може би помощта му ще бъде съвършено безполезна, се хвърли напред, за да отблъсне маймуната от безжизненото тяло на жена си. Грамадната маймуна обаче рухна на тревата. Тя беше мъртва. Куршумът бе изпълнил предназначението си.
Когато Клейтън огледа набързо жена си, разбра, че е жива и невредима. Той вдигна внимателно неподвижното тяло на Елис и го отнесе в хижата, където тя се свести едва след два часа.
Първите й думи изпълниха Джон със смъртна уплаха. Тя казваше:
— О, мили, колко е приятно у дома. Сънувах страшен сън. Като че ли не бяхме в Лондон, а в някаква ужасна дива местност, където ни нападнаха страшни зверове.
— Да, да, добре, Елис — погали я той по главата. — Опитай се да заспиш отново и не мисли за сънищата.
През тази нощ в малката стаичка край девствения лес, в часа, когато един леопард ръмжеше пред вратата, а зад хълма се чуваше глухият ревна лъва, в семейство Клейтън се роди момченце.
Лейди Грейсток не оздравя след стреса, предизвикан от нападението на маймуната. Тя живя още една година след раждането на детето, но нито веднъж не излезе от колибата и така и не разбра, че не живее в Англия. Понякога тя питаше какви са страшните шумове в нощта, защо няма прислуга и защо познатите им не идват. Говореше, че стаята й била много странно наредена. Но при все че Клейтън не скриваше нищо от нея, тя не разбираше нито дума.