Най-после, като преминаха опасното място, Тарзан намали скоростта.
— Да предположим, че аз го помоля? — предложи Тарзан.
— Надали ще се съгласи да изпълни молбата на един непознат — отговори девойката. — Особено ако той самият желае да ме има за жена.
— Теркоз се съгласи — отговори мрачно Тарзан.
Джейн Портър трепна и го изгледа уплашено.
— Тук не е джунглата — отговори тя — и вие вече не сте див звяр. Вие сте джентълмен, а те не убиват току-така.
— Аз все още съм див звяр в душата си — промълви той тихо, сякаш на себе си.
Те отново замълчаха.
— Джейн Портър — каза най-после Тарзан — ако бяхте свободна, щяхте ли да се омъжите за мене?
Тя не отговори веднага, но той чакаше търпеливо.
Девойката се мъчеше да се съсредоточи. Какво знаеше тя за този странен човек? Какво знаеше сам той за себе си? Кой беше той и кои бяха родителите му?
Дори и името беше отзвук на тайнствения му произход и дивия му начин на живот.
Той нямаше човешко име. Можеше ли тя да бъде щастлива с мъж, който е прекарал целия си живот по върховете на дърветата в африканската джунгла, който от ранно детство е играл с маймуни, късал е парчета сурово месо, докато другарите му са се боричкали за плячката. Може ли той да бъде приобщен към нейния кръг? Може ли тя да понесе мисълта да се принизи до него? Ще бъде ли някой щастлив в този неравен брак?
— Вие не ми отговорихте. Страх ви е да не ми причините болка?
— Не зная какво да отговоря. Не съм наясно сама със себе си.
— Значи не ме обичате? — попита той спокойно.
— Не ме питайте. Ще бъдете по-щастлив без мене. Вие не сте създаден за дребните ограничения и условности на обществото. Цивилизацията скоро би ви станала непоносима и вие бихте се стремили към свободния си живот, към който аз съм така неприспособима, както вие към моя.
— Мисля, че ви разбрах — отговори той. — Няма да настоявам повече. За мен е по-важно да ви видя щастлива, отколкото аз да съм щастлив. Сега разбирам, че вие не бихте могла да бъдете щастлива с една маймуна!
В гласа му прозвучаха слаби нотки на огорчение.
— Не бива да говорите така! Вие не ме разбрахте!
Но преди той да отговори, един завой ги изведе до малък бивак, където беше спрял автомобилът на Клейтън.
XIII
Заключение
При появяването на Джейн Портър вик на облекчение и възторг се откъсна от всички. Когато колата на Тарзан спря редом с другата, Портър мигом взе дъщеря си в своите прегръдки.
Една минута никой не обърна внимание на Тарзан, който продължаваше спокойно да стои на мястото си. Пръв за него си спомни Клейтън и като се обърна, му протегна ръка.
— Как ще можем дори малко да ви се отблагодарим? Вие спасихте всички ни. Във фермата ме нарекохте по име, но аз не мога да си припомня къде сме се срещали и как се казвате, макар че сте ми познат до известна степен. Сякаш сме се виждали при други обстоятелства и по друго време.
Тарзан се усмихна и стисна протегнатата ръка.
— Прав сте, мосю Клейтън — отвърна той на френски. — Простете ми, че не говоря с вас на английски. В момента го изучавам и макар да го разбирам добре, говоря доста лошо.
— Но кой сте вие? — запита Клейтън вече на френски.
— Тарзан от племето на маймуните.
Клейтън се отдръпна от учудване.
— Кълна се в Юпитер! Така е!
Професорът и Филандър също се доближиха, за да присъединят своите благодарности към тези на Клейтън и да изкажат на Тарзан своето учудване и удоволствие да срещнат тук приятелски настроения си благодетел от джунглата. След това всички се запътиха към близката селска странноприемница, където Клейтън разпореди да им бъде дадена храна и стаи.
Тъкмо бяха привършили обяда си, когато чуха далечния звук от приближаващ се автомобил. Филандър, който стоеше до прозореца, погледна навън.
— Боже мой — каза той с явно неудоволствие, — това е Кендлър. Пък аз си мислех… Е, впрочем радвам се, че не е станал жертва на пожара.
— Охо, Филандър, неведнъж съм съветвал студентите си да преброят до десет, преди да кажат нещо необмислено. На ваше място, Филандър, бих преброил до хиляда, пък и тогава скромно бих запазил мълчание.
— О, да, прав сте. Но кой е другият джентълмен до него? Има твърде официален вид.
Джейн пребледня.
Клейтън неспокойно се размърда на стола си.
Професор Портър нервно свали очилата си, дъхна в тях и без да ги избърше, отново ги сложи.
Само Тарзан беше в недоумение, когато Робърт Кендлър влезе в стаята.
— Слава богу! — възкликна той. — Страхувах се от най-лошото, докато не видях автомобила ви отпред, Клейтън. Пожарът отряза южния път и трябваше да се върнем и да заобиколим по западния. Мислех си вече, че никога не ще стигна до фермата.