Никой не изрази голям възторг. Тарзан го наблюдаваше така, както Сабор дебнеше плячката си. Джейн Портър го погледна и нервно се изкашля.
— Мистър Кендлър, това е мосю Тарзан, наш стар приятел.
Кендлър протегна ръка, но Тарзан стана и се поклони като истински джентълмен, правейки се, че не забелязва подадената му ръка. Кендлър не обърна голямо внимание.
— Ето пастора, уважаемия мистър Тусли, Джейн — обяви той високо, като се обърна към свещеника, който стоеше зад него. — Мистър Тусли, мис Портър.
Мистър Тусли се поклони и се засмя.
— Джейн, венчалният обред може да се извърши веднага — каза Кендлър. — Тогава ще можем да вземем вечерния влак за града.
Сега Тарзан разбра всичко. Погледна през полуотворените си клепачи към Джейн, но не помръдна.
Девойката се колебаеше. Стаята беше изпълнена с напрегнато мълчание. Нервите на всички бяха изпънати до крайност.
Всички се бяха обърнали към Джейн, очаквайки отговора й.
— Не може ли да изчакаме още няколко дни? — най-после промълви тя. — Толкова съм разстроена! Толкова много преживях днес!
Кендлър почувства враждебността, излъчвана от всички, и това го озлоби.
— Чакахме, докато аз се съгласявах да чакам — рязко отвърна той. — Вие обещахте да се омъжите за мене и няма да позволя повече да отлагате. В ръцете ми е документът, ето го и свещеника. Да започваме, мистър Тусли! Имаме достатъчно свидетели, дори повече, отколкото трябва — добави той с неприязнен тон.
Хвана Джейн за ръката и я поведе към свещеника, който вече я чакаше.
Но едва беше направил една крачка, когато една тежка ръка го хвана за рамото и стоманените и пръсти го стиснаха яко.
Другата ръка го сграбчи за гърлото и го вдигна във въздуха, тъй както котката си играе с мишката.
Джейн Портър с ужас и учудване се обърна към Тарзан и като го погледна в лицето, видя на челото му онази червена ивица, която беше виждала вече веднъж в Африка, по време на битката му е Теркоз.
Тя знаеше какво се таи в това диво сърце и е вик на ужас се хвърли напред, но Клейтън я беше изпреварил.
С един замах на могъщата ръка англичанинът отхвръкна в дъното на стаята. Тогава Джейн улови кротко китката на Тарзан и каза:
— Оставете го! Заради мене!
Ръката поотпусна малко стиснатото гърло на Кендлър.
— И вие искате това нещо да живее? — попита той учуден.
— Не желая да умира във вашите ръце, приятелю, а вие да станете убиец.
Тарзан сне ръката си от гърлото на Кендлър.
— Освобождавате ли я от обещанието й?
Кендлър, едвам дишайки, кимна утвърдително е глава.
— Обещавате ли да заминете и никога повече да не я безпокоите?
Последва ново утвърдително кимане. Лицето на Кендлър бе накривено от страх пред смъртта, която бе преминала така близо.
Тарзан го пусна и той изчезна зад вратата, следван от ужасения пастор.
Тарзан се обърна към Джейн.
— Мога ли за минута да поговоря с вас насаме?
Девойката кимна и се отправи към малката веранда на гостилницата.
— Стойте! — извика професор Портър, когато Тарзан се запъти след Джейн.
Той беше неимоверно объркан от бесния ход на събитията в последните няколко минути.
— Позволете ми, уважаеми господине, да получа обяснение за това, което се случи. С какво право вие решихте да се намесите в отношенията на дъщеря ми с господин Кендлър? Аз му бях обещал ръката й и независимо дали ни харесва или не, обещанието трябва да се изпълни!
— Намесих се, защото дъщеря ви не обича Кендлър и за мен това е предостатъчно.
— Вие не съзнавате какво направихте. Сега той няма да се ожени за нея.
— Несъмнено. Но не се страхувайте, че гордостта ви ще пострада, професоре! Вие ще имате възможност да му се издължите веднага щом се върнете вкъщи.
— Уважаеми господине, какво искате да кажете с това?
— Вашето съкровище е намерено — заяви Тарзан.
— Какво, какво казахте?! Вие сте полудял! Това е невъзможно! — възкликна задъхан професорът.
— И все пак е така! Вашето съкровище скрих аз, без да зная нито съдържанието му, нито кому принадлежи. Видях как матросите го заравяха и по маймунски го изкопах и преместих другаде. Когато Д’Арно ми каза какво е то и че парите са ваши, аз се върнах в джунглата и го взех. То причини толкова страдания и скръб, че Д’Арно настоя да не го нося тук и аз имам само акредитива. Вземете го, професоре — Тарзан извади от джоба си един плик и го подаде на Портър. — Тук са двеста хиляди долара. Съкровището бе оценено от експерти.
— Към и без това огромното ни задължение към вас сега вие добавяте и тази невероятна услуга — каза професорът с разтреперан глас. — Вие ми давате възможност да спася честта на семейството си.