Клейтън, който също беше излязъл от стаята, се върна.
— Извинете, но ще е най-добре да се опитаме да стигнем до града преди стъмване и да отпътуваме с първия влак. Току-що се е получило съобщение, че пожарът бавно се движи на север.
Думите на Клейтън прекъснаха разговора и всички се запътиха към колите. Портърови седнаха в автомобила на Клейтън, а Тарзан взе при себе си Филандър.
— Боже господи! — извика той. — Кой можеше да предположи, че е възможна такава промяна. Последния път, когато ви видях, вие бяхте същински див човек, който скачаше по клоните в африканската гора, а сега ме возите с френски автомобил! Това е във висша степен забележително!
— Филандър, — попита Тарзан след кратка пауза, — можете ли да си спомните обстоятелствата около погребението на мъртвите, намерени в колибата?
— Мога, и то доста добре.
— За мене това има голямо значение. Вашият отговор ще повдигне завесата на тайната. В най-лошия случай тайната ще си остане тайна. Ще ви попитам направо — всички скелети ли бяха човешки?
— Не. Най-малкият скелет беше на човекоподобна маймуна.
— Благодаря ви! — отговори му Тарзан.
В автомобила отпред Джейн трескаво обмисляше положението си. Тя разбра намерението на Тарзан и трябваше да бъде готова да му даде отговор. Той не беше човек, от когото можеш да се отървеш току-така. Тази мисъл предизвика учудването й и тя се запита дали пък не се страхува от него.
А можеше ли да обича човек, от когото се страхува?
Тя разбираше очарованието, което я беше обхванало в джунглата, но тук, сред прозата на цивилизацията, не можеше да има такава приказна любов. И безукорно облеченият французин не събуждаше в нея първобитната жена, както онзи горски бог.
Обичаше ли го? И сама тя не знаеше.
Крадешком погледна Клейтън. Ето човек, възпитан в същата среда и обстановка, в която е била и тя, и с обществено положение и култура, които тя смяташе за фундамент на предстоящия брак. Нима усетът и не я насочваше към този английски джентълмен? Та неговата любов беше такава, за каквато мечтае всяка цивилизована жена!
Можеше ли да заобича Клейтън? Той заслужаваше напълно нейната любов. Джейн Портър не беше хладно-разсъдлива по природа, но средата и наследствеността я бяха научили да си прави сметка даже в сърдечните работи.
Това, че тя беше така безумно увлечена от силата на младия гигант, когато неговите ръце я прегръщаха в далечните африкански джунгли, днес можеше да бъде обяснено с един повик на първичното, с пробуждане на първобитната жена, която отвръща на зова на първобитния мъж.
Тя си мислеше още, че ако той никога не се бе допрял до нея, тя нямаше да почувства влечение към него. А в такъв случай, значи, тя не го обича. Това че беше нищо повече от илюзия, предизвикана от възбудата и физическия контакт. Ако се омъжи за Тарзан, цялото това очарование би се притъпило от семейния живот.
Тя погледна отново Клейтън. Хубавец и джентълмен от главата до петите. С такъв мъж би могла само да се гордее.
И в това време той заговори. Минута по-рано или по-късно и трите живота биха тръгнали по друг път, но съдбата реши да посочи на Клейтън точния момент.
— Сега вече вие сте свободна, Джейн. Кажете да, и аз ще посветя целия си живот, за да ви направя напълно щастлива.
— Да — прошепна тя.
Същата вечер в чакалнята на гарата Тарзан съумя да остане сам с Джейн.
— Сега сте свободна, Джейн. Аз дойдох от дълбините на вековете, от леговището на първобитния човек, за да ви искам по право, защото заради вас станах цивилизован човек, преминах океани и континенти, заради вас ще стана онова, което трябва да бъда! Аз мога да ви дам щастие, Джейн, и онзи живот, който познавате и обичате. Ще се омъжите ли за мене?
За пръв път тя разбра дълбочината на любовта му към нея и всичко, което бе извършил за толкова кратко време в името на тази любов. Обърна се и закри лицето си с ръце.
Какво направи тя? Изплаши се от възможността да се поддаде на зова на този гигант и изгори след себе си всички мостове, от страх да не извърши грешка, стори друга, още по-голяма!
И тогава тя му каза всичко, каза му цялата истина, без да се опита да се защити или да оправдае постъпката си.
— Какво да правим? — попита той. — Вие признахте, че ме обичате, аз зная, че ви обичам, поне познавам морала на вашето общество, от който вие се ръководите. Оставям решението на въпроса във ваши ръце, защото вие по-добре знаете как да стигнете до вашето благополучие.
— Аз не мога да му откажа, Тарзан! Той също ме обича и е добър човек. Не ще мога да погледна вашето лице, ако откажа на Клейтън. Аз ще удържа думата си и вие ще ми помогнете да нося този товар, макар че след днешната вечер може би повече няма да се видим.