В това време и другите влязоха в чакалнята и Тарзан отиде до прозореца.
Не виждаше нищо. Пред очите беше обляната от слънце долчинка, обградена от гъстата завеса на тропическата растителност, а над всичко това блестеше синевата на екваториалното небе.
В средата на поляната стоеше млада жена, а до нея млад гигант. Те ядяха чудесни плодове, гледаха се в очите, усмихваха се и бяха много щастливи.
Мислите му прекъсна пощенският раздавач, които попита за джентълмен на име Тарзан.
— Имате телеграма от Париж, препратена от Балтимор.
Тарзан взе плика и го разпечати. Телеграмата беше от неговия приятел Д’Арно.
„Отпечатъците от пръстите доказват, че вие несъмнено сте Грейсток. Поздравявам ви.
В това време в чакалнята влезе Клейтън и се запъти към него с протегната ръка.
Ето човека, който ще носи титлата на Тарзан я ще владее неговите имения! Ще се ожени за жената, която той обича.
Само една негова дума ще преобърне живота на този човек.
Ще му отнеме титлата, имуществата, замъците, Джейн Портър.
— Знаете ли, старче, аз още не съм имал случай да ви благодаря за всичко, което сторихте за нас. Вие вършехте само това — да спасявате живота ни, както в Африка, така и тук. Знаете ли, че често си мислех за вас и за всички забележителни обстоятелства около вашата история. Бих искал да ви попитам как, дявол да го вземе, сте попаднали в тази далечна и страшна джунгла?
— Родил съм се там — отговори спокойно Тарзан. — Майка ми беше маймуна и от само себе си се разбира, че не е могла да ми разкаже много за това. Баща си не познавам.