Затова няма нужда да се полемизира с Достоевски относно предимствата на „работата“ в каторгата в сравнение с безделниченето в затвора, както и за предимствата на „чистия въздух“. Времето на Достоевски е било друго и тогавашната каторга още не е имала постиженията, за които е разказано тук. За тези неща е трудно човек предварително да си състави вярна представа, понеже там всичко е прекалено необикновено и невероятно — горките ни мозъци просто не са в състояние да си въобразят тамошния живот, живот, за който нашият познат от затвора — татарският молла — имаше смътна, неуверена представа.