Гледа ме и забелязвам, че е без очила.
— Къде са очилата ти?
— Не мога да ги намеря, Джони.
Връщам се в спалнята и ги намирам там, където ги е сложил, преди да си легне: на нощната масичка. Трябва да се радвам, че ги е махнал: стъклата им са ужасно замърсени. Отнасям ги в банята и ги измивам с топла вода. Аз също съм небрежен с очилата си, но когато започна да виждам неясно, обикновено ги избърсвам.
Стои изправен до леглото и ги намества на носа си. Винаги е твърдял, че очилата му убиват носа и ушите и непрекъснато ги сменя — безрамкови, метални, пластмасови и обратно. Започна да носи очила на петдесет години и никога не свикна с тях.
Кафето изстиваше. Знаех, че очаква да му намеря дрехите. Видях тези, които носеше вчера, на пода до леглото, където ги беше пуснал. Вдигнах ги и ги подредих на леглото.
— Ето, татко. Можеш да облечеш тези. Още са чисти.
Поглежда ме отблизо, накланя глава.
— Никога не нося едни и същи дрехи два дни подред, Джони. Майка ти ще ме убие.
Не се оплаква, просто съобщава един факт. Да си призная, не съм от тези, които сменят бельото си всеки ден. Ровя в чекмеджето и намирам някакво бельо. Татко носи гащета с крачоли и потници от времето, преди тениските да наводнят пазара. Изглеждат като горна част на старомодни бански или блуза за джогинг: тесни ивици за раменете, големи дупки за ръцете. От вътрешната страна на вчерашния му потник е закопчана значка „Свещеното сърце“. Татко облича чистия потник и го опипва с ръка.
— Къде ми е Свещеното сърце, Джон?
Изглежда си мисли, че всичките му потници са снабдени с нея. Разкопчавам я и му го подавам. Изминават часове, докато го закопчае — веднага се вижда, че никога не е правил това. Съсредоточено вкарва игличката в тъканта, събира потника си на топка — все пак я закопчава, изглажда гънките. Потупва я с доволна усмивка три-четири пъти. Горд е, че не я е закопчал за кожата си. Изваждам риза и панталони, давам му чисти чорапи.
— Виж какво, татко, ще се наложи да научиш къде са всички тези неща. Мама е болна и не може повече да се грижи за теб.
Усмихва ми се — широка, изпълнена с готовност усмивка.
— Прав си, Джони. Ще науча всичко. Ще видиш.
Връщам се в кухнята и стоплям кафето. Изпържвам яйца. Хапчетата са до чинията. Минава цяла вечност, преди да излезе от спалнята. Какво ли го задържа толкова дълго?
Опирам се на Мили и измивам натежалото й виме с топла вода. Водата се стича от стегнатите й, опънати цицки в неясната, новородена светлина на зората. Поставям кофата на място, сядам на ниско столче и песента на млякото върху метала започва. Пръстите ми се стоплят от доенето.
Когато татко най-сетне идва, сервирам му яйца с гарнитура. Сяда и ги гледа, като че ли са някаква странна храна от чужда планета.
— Няма ли кифли?
— Има, но нека първо да хапнем малко яйца, а след това ще си изядеш и кифлата.
— Джон, аз никога не ям толкова много сутрин.
— Опитай този път, татенце. Малко повече храна ще ти дойде добре. Кафе и кифла плюс куп витамини едва ли могат да те заредят с достатъчно енергия.
По дяволите, той трябва да поеме поне малко истинска храна — дори и това да е само чаша портокалов сок и едно яйце.
Храни се чисто и подредено: свършва първо с белтъка, после се залавя с жълтъка и накрая започва да се бърше със салфетката така, сякаш има намерение да изтрие и устните си заедно с остатъците от храна. Салфетката на всяка цена трябва да бъде от плат. Джоан ми го напомни, но аз нямах нужда от това — спомнях си това изискване достатъчно добре.
Татко се отпуска назад и пие изстиналото си кафе.
— Джони, след закуска майка ти пуска грамофона и слушаме музика.
Той е там, до масата — старомоден Магнабокс с дървена кутия, с плъзгащ се капак. Откривам копчето и го завъртам. Плочата е поставена предварително. Затварям капака. Сега грамофонът изглежда като шкафче за чинии: предната му част е метална с дървени заврънкулки.
Дочувам гласа на Бинг Кросби „Питам се какво ли стана със Сали“. Дълбок тон, неясен, но приятен. Всички нови стереоуредби дават много чист и точен звук, но в него се чувства сивата, опушена, прозрачна пластмаса. Звукът е невероятно точен, изкуствено съвършен. Този неясен, топъл глас на стария Бинг звучи успокоително. Обзалагам се, че всеки любител на стереозвука би изпаднал в ужас, но за мен той звучи добре.
Когато плочата свършва, измивам чиниите. Пускам гореща вода в умивалника. Татко идва в кухнята при мен. Навежда се над рамото ми, докато сипвам течен сапун в горещата вода. Изстъргвам остатъците от чиниите и ги плъзгам в пяната.