— Знаеш ли, Джони, мисля, че мога да правя това.
— Разбира се, татко, не е голяма философия. Пълниш гореща вода и сапун в едната част на двойния умивалник и вода за изплакване в другата. Измиваш чиниите в горещата сапунена вода, прекарваш ги през чистата вода и ги нареждаш да се сушат на поставката за чинии.
Наблюдава ме и после настоява да изляза от кухнята: той сам ще довърши миенето на чиниите — първата му домакинска работа: измиване на чинии от закуска за двама.
Започвам да мета. Има прахосмукачка, но аз предпочитам да мета. Намирам метла в дървената рамка на радиатора и започвам от задната спалня. Майка всеки ден пуска прахосмукачка. Събирам боклука на купчинки. Щом събера достатъчно за една купчинка, оформям я и продължавам по-нататък. Тази къща е за четири купчини. Апартаментът ни в Париж се почиства с три купчини. Воденицата — с една, мога да направя и две, зависи колко е мръсно. Тя се цапа повече, но това са прах и пръст, а не сажди и нечистотии, както е в Париж. Мръсотията тук е нещо средно между двата вида, но определено е за четири купчинки.
Търся татко — очаквам да го видя в градината или в оранжерията. Но той е все още в кухнята — съсредоточено мие чинии. Питам се за какво ли си мисли.
Когато стигам до кладенеца, птичка полита в небето, а аз спускам кофата във водата.
Прокрадвам се незабелязано в кухнята и го наблюдавам. Той взима всяка чиния и внимателно я оглежда за мръсни петна; измива ги едно след друго. Може би щеше да бъде по-щастлив, ако имаше микрометър, центрофуга и стерилизатор. Така ги търка, като че ли трябва да изтърка и цветните рисунки по тях. Когато най-сетне решава, че са чисти, потопява ги поне десет пъти във водата за изплакване.
Важното е, че това го въодушевява: наслаждава се на миенето на чинии, на играта с гореща и студена вода.
Татко може да стане съвършен изпълнител на почти всичко. Знам, че ще полудея, ако го наблюдавам прекалено дълго. Това винаги е било едно от мамините оплаквания. Много приличам на нея, колкото и да не ми се иска да повярвам в това.
Тя твърди, че й се налага да прави всичко сама, защото татко я влудява със способността си да превръща къртичините в планини. Възможно е той да знае много повече за радостите от малките неща, докато ние с мама просто се справяме с нещата, при това без да дадем или получим нещо. Излизам на пръсти от кухнята.
Понякога майка нарича татко „Кид Киловат“. Това е един от любимите й прякори. Има и още — „г-н Фиксит“. И „специалист по всичко“.
Най-сетне татко решава, че чиниите са измити. Те са достатъчно чисти за телевизионна реклама, но естествено и през ум не му минава, че миенето на чинии включва и много други неща. Това са многобройните дребни, но важни нещица, които показват разликата между някой, прекарвал часове в кухнята, и този, който не е. Научих това, докато децата ни растяха с помощта на многобройните ни приятели.
Те заявяват, че ще измият чиниите, и правят само това. Всичко останало остава несвършено. Дори не измиват тенджерите. Далече са от мисълта да избършат печката или измият умивалника, още по-малко да избършат плотовете и кухненските шкафчета. Не им идва наум да сложат на място маслото, солта, пипера, подправките, дъските за рязане. Една млада жена дори остави мръсната вода в умивалника. Тя беше на двайсет и пет години и копнеше да се омъжи. След този случай не й съчувствах особено, защото самият аз съм педантичен като стара мома.
Започвам да обяснявам на татко. Той следи всичко, което върша, и учудено клати глава.
— Къде си научил това, Джони? В армията?
Татко си мисли, че съм придобил неподозираните си умения в казармата.
— Да, татко.
Понякога си мисля за тези нещастни офицери и цивилни от запаса, които се мъчеха да поддържат реда с тълпа от осемнайсет-деветнайсетгодишни момчета. Бих полудял, ако имам двама-трима вкъщи. Метенето, оправянето на леглата, дежурствата в кухнята, за които слушахме толкова оплаквания, бяха всъщност обикновено поддържане на домакинството.
Не ме разбирайте погрешно: чистотата води към божия олтар, но за мен и за Врон тя не означава много.
Но майка ми е нещо съвсем друго. Маниачка е на тема чистота. Мръсотията е самият дявол! Стигаше до там да чисти пукнатините в дървените подове с четка за зъби. Според нея те „приютяват“ (това е думата) мръсотия и микроби. Във Филаделфия имахме къща с дървени подове във всяка стая с изключение на кухнята и мазето. Веднъж месечно майка ми изстъргваше мръсотията, „приютяваща микроби“. Трупаше я на купчини и я държеше да й се възхитим, когато се върнем от училище: да видим какво сме „намъкнали вкъщи“.