Татко сяда на люлеещия се стол, държи телефонната слушалка по присъщия си неудобен начин — настрана, като че ли е опасна змия. Все още е далеч от истинския администратор, няма страшно. Сядам на другия стол.
— Да, отидохме да гледаме мача, Бет. „Доджърс“ спечелиха при деветия удар. Ядохме хот-дог и пихме бира.
Пауза.
— Не. Ядохме в пицария тук, зад ъгъла. Трябва някой ден да отидем там сами, съвсем близо е.
Пауза.
— Ядохме голяма салата с пица, така че не се безпокой за това.
Намига ми. Зная, че всичко е наред. Отивам да се преоблека в задната спалня. Капнал съм. Това беше дълъг ден за мен. Чувам, че татко ме вика.
— Майка ти иска да говори с тебе, Джон.
Подава ми телефонната слушалка с протегната ръка.
— Ало, майко?
— Джаки?
Говори с нейния сценичен шепот.
— Трябва да ме махнеш оттук! Този Марио ме подлудява!
— Какво искаш да кажеш, мамо? Днес не е ли бил на работа?
— Да, но се върна вкъщи за вечеря.
— Но, мамо, ти не си задължена да вечеряш с него. Спомни си, говорихме за това. Сама си създаваш ядове.
— Ако този отвратителен италианец мисли, че може да ме държи настрана от масата на собствената ми дъщеря и внуци, жестоко се лъже. Казвам ти!
По дяволите, реката се отприщва! Слушам, докато тя излива в ухото ми всяка въображаема обида, за която може да си помисли, включително и това, че Марио бил влязъл в тоалетната преди нея. Изглежда, че той трябва да отгатва състоянието и на пикочния й мехур! При това тя си има дори отделна тоалетна! Продължавам да слушам. Опитвам се всъщност да не слушам истински, просто я изчаквам да свърши. Татко си облича пижамата, излиза от спалнята и отива в банята. Чувам, че си мие зъбите. Най-сетне прави пауза.
— Мамо, какво точно искаш? Не можеш да живееш с Марио, не можеш да живееш с татко. С кого можеш да живееш? Само ми кажи и ние ще се опитаме да уредим въпроса.
Не е хубаво да говоря така, знам. Но е много късно, уморен съм и думите й са лишени от елементарен смисъл. Последва дълга пауза и най-сетне тя прекъсва. Изпитвам облекчение. Отивам да видя какво прави татко. Легнал си е. Поглежда ме в тъмнината без очилата си.
— Не се безпокой, Джон, тя ще се оправи. Винаги е такава, когато е разтревожена.
— Лека нощ, татко, приятни сънища.
Почти съм готов да си лягам, когато телефонът звъни отново. Не ми се иска да вдигам слушалката, но го правя. Този път е Джоан.
— Ало, вие мизерни, въшливи, брадати хипита, кучи синове! Как са нещата?
— Приемам, че това е точен цитат.
— Е, не съвсем: това е цензуриран вариант. Девствените ми уши и чувствителност не ми позволяват да цитирам дума по дума. Какво, по дяволите, й каза? Тя е в спалнята, развихрена като вълчица в клетка; заключила си е вратата.
— Не много, Джоан; единственото, което й казах, беше да я попитам къде иска да живее. Особено след като наговори какво ли не по адрес на Марио.
— Джак, аз съм на края на силите си. Тя като че ли иска всеки да бъде нещастен в нейна чест. Не знам какво да направим и не знам колко дълго още ще издържа.
— Ако това може да те накара да се почувстваш по-добре, Джоан, трябва да знаеш, че татко прекара чудесен ден днес. Няма да повярваш какво сме вършили с него. Започвам да си мисля, че наистина трябва да го разделим с майка по някакъв начин.
— Да-а, и как, кажи ми. Да я убием ли? Какво да направим, за да я задоволим? Не се шегувам; наистина съм на края на силите си. Трябваше да бъдеш с нея днес, да я чуеш само какво говори, какво върши. Мислиш, че се е настроила срещу Марио, а трябваше да я чуеш какво говори за теб и татко. За нея вие двамата сте пиратът Черната брада и неговият пръв помощник.
Понякога почти ми идваше до смях, когато не ми се искаше да й отвърна с ритник. И поне да го каже веднъж, а тя го повтаря отново и отново, като че ли репетира ролята си.
— Намерих татко изтегнат върху възглавници, заобиколен от орляк хубави момичета, да пуши марихуана във Венеция днес следобед. Освен това му определих среща с красиво черно момиче за утре сутринта.
— Престани, Джони! Престани с тези глупости. Тя се тревожи заради тези твои приказки.
Кикоти се. Да оставя ли нещата така? Наистина й казах. Мога винаги да твърдя, че съм й казал. Но не мога да спра дотук.