Отивам да позвъня на Джоан от телефонна кабина на ъгъла. Казвам й, че мама е съгласна татко да живее с нея.
— Сигурен ли си?
Предавам накратко разговора ни. Джоан иска да знае мнението на татко. Едва сега осъзнавам, че дори не съм го попитал. Знам, че той ще се радва на възможността да бъде с Джоан, Мерилен и Джон; да разговаря с Марио. Джоан все още не е убедена.
— Сигурен ли си в това?
— Мисля, че да, Джоан. Не мога да кажа, че е щастлива — нея нищо не може да я ощастливи. Тя няма да бъде щастлива и в най-луксозния хотел, дори и да не плаща нищо.
Последва дълга пауза.
— Джак, само след три-четири дни ще полудееш. Ще дойда да те видя и ще те намеря обесен на лимоновото дърво отзад. Може би мама е права, ти си луд.
— Виж какво, обещай ми нещо; обещай ми, че ще ме смъкнеш от въжето.
Джоан понижава глас:
— Слушай внимателно. Върви в стаята си, приготви си багажа, измъкни се през оградата и хвани самолета за Париж и накарай Врон да прати телеграма, че си загинал при самолетна катастрофа. Аз ще си взема пощенска кутия тук и ти можеш да ми пишеш от време на време под чуждо име. Обещавам, че няма да кажа на никого, дори и на Марио. Сбогом!
Прекъсва. Отново избирам номера й.
— Ало?
— Виж какво, Джоан.
— Кой говори, моля?
— Аз съм. Престани, Джоан. Аз съм големият брат Джак, Джони, Джаки, Джон Тремънт.
— Съжалявам, сбъркали сте номера; брат ми умря при самолетна катастрофа преди пет минути.
Отново прекъсва разговора.
Нямам монети от по двайсет и пет цента. Отивам до магазина, купувам бира за алибито си и се обаждам отново.
— По дяволите, Джоан, не прекъсвай отново; разхищавам семейното богатство в монети по двайсет и пет цента!
— Добре, Джони. Но да не си казал, че не съм ти дала възможност да се измъкнеш. Докато те смъквам от онова лимоново дърво, не ми хвърляй злобен поглед или нещо друго.
— Добре, смахнато човече, обещавам.
— И така, татко ще се приземи тук, а ти ще живееш с мама. О, мили Боже!
Решено е.
Джоан и Марио ще дойдат да го вземат. Аз ще обясня нещата на татко. Всичко ми изглежда много разумно.
Прибирам се вкъщи, отивам в спалнята към градината и се изтягам за няколко минути на леглото; отново обмислям всичко, търся слаби места. После отивам при мама и й казвам, че ще се обадя на Джоан и ще организирам нещата с нея. Трябваше да разбера от отговора й, че от това нищо няма да излезе.
— Разбира се, тя веднага ще се съгласи; още от дете се опитва да ми открадне баща ти.
Преструвам се, че не го е казала; нервна е, възбудена е. Влизам във всекидневната и говоря с татко. Мама върви по петите ми. Той е готов да направи всичко, което искаме.
Обаждам се на Джоан и повтаряме в основни линии разговора си. Двамата с нея се превръщаме в чудесни конспиратори.
Отивам в спалнята и изтеглям куфар от гардероба на татко; мама отново върви по петите ми. Господи, щом сложа дреха в него, тя я изважда! Накрая се предавам. Само да успеем да отведем татко далече от тази лудница. Тя слага разни неща в куфара; говори колко е по-горещо във Вали през деня и по-студено през нощта. Татко ще има нужда от тънки чорапи през деня и топла пижама през нощта. Настоява да дадем електрическото одеяло. Казвам й, че Джоан има, но тя не ми обръща внимание. Измъква и някакви вълнени одеяла от кедровата ракла. Докато свърши с багажа, човек може да си помисли, че татко ще изкачва Еверест без шерпи.
Отново обяснявам нещата на татко. Той проявява такова спокойствие, че не съм убеден дали разбира какво става. Иска само да бъде сигурен, че мама е съгласна с този план. Казвам му, че тя му е приготвила багажа. Той се усмихва и казва, че ще се радва да поиграе с Джон и Мерилен.
Сядаме и гледаме някакво глупаво предаване по телевизията. Мама не излиза от спалнята.
Когато човек живее със сърдечноболен, винаги се безпокои. Ставам и уж случайно отивам в спалнята.
Майка е на колене пред леглото. Куфарът е все още отворен, прелива от дрехи. Други дрехи и одеяла са проснати на леглото.
— Какво има, мамо; добре ли си?
Поглежда ме като някакъв непознат натрапник.
— Моля се на Бога, единственият приятел, който ми е останал, единственият, който мисли за мен.
Набожно обляга лице на края на леглото си и шепне нещо в покривката.