— Тук е Бет, Бет, спомняш ли си, жена ти?
Той реагира бавно и гласът му е по-ясен — трябва да са бутнали слушалката по-близо до устата му.
— О, здравей, Бес, искам да кажа Бет. Как си? Къде си?
— Не съм в Кейп Мей! Тук съм, у дома, в нашия дом, ето къде съм, в нашата къща, където трябваше да си и ти; ето къде съм.
Дълга пауза. После по линията се разнася толкова тих шепот, че едва го чувам. Този път причината не е в това, че държи телефонната слушалка далече от себе си.
— Искаш ли да се върна вкъщи, Бес? Ако искаш, ще се облека и веднага ще си дойда. Джоан и Марио ще ме докарат, сигурен съм. Идвам си веднага.
Ако мама сега му каже да си направи харакири, знам, че той ще прекара остатъка от нощта в търсене на подходящ нож.
Отново съм изкушен да кажа на мама да се маха, по дяволите, от телефона. Иска ми се да мога някак да утеша татко.
Добрият стар „Джейк“ е изчезнал; останал е само Джон, наричан Джак, човекът, работил петдесет години за нищо, отстъпвал пред всичко. Случило се е нещо ужасно.
Почти плача, докато слушам как го убеждава, че само тя го обича истински. Той непрекъснато повтаря, че си идва веднага вкъщи, да не се безпокои, тръгва, на път е вече; но тя продължава да сипе сол в отворена рана, отново и отново. И след като го смачква напълно, царствено му разрешава да си легне и да се върне сутринта. Рязко слага слушалката на място.
Изчаквам, докато мине край стаята ми. После телефонирам. Обажда се Джоан. Казвам й, че съм чул целия разговор. Джоан плаче.
— Трябваше да го видиш, Джак. Свиваше се като ударен при всяка дума; трепереше като куче, което е бито твърде често. Марио сега е с него, опитва се да го накара да си легне отново. Непрекъснато скача да си опакова багажа.
Никой от нас не може да открие нещо смешно в разигралата се сцена. Джоан казва, че ще опакова нещата на татко и ще го докара. Тревожи се, че няма да се сдържи и ще избухне срещу майка; предупреждава ме, че ще го остави и веднага ще си тръгне. Моли ме да поговоря с мама, да се опитам да разбера какво всъщност иска.
Приключваме разговора и си лягам. Включвам се отново към кислородната бутилка. Хиляди дяволи, може би ще се превърна в нещо като кислороден наркоман и ще се разхождам наоколо с кислородна бутилка на гръб. Минава много време, преди да заспя; чувам мама да ходи из стаята и да си мърмори.
На следващата сутрин се преструвам, че не знам нищо за среднощния телефонен разговор. Бодър съм. Може би спането с кислород е лек срещу склерозата. Обогатявайте с кислород мозъка си през нощта!
Мама сигурно не си е лягала поне до три часа след полунощ, тъй като се събужда едва в десет сутринта. Приготвям две богати закуски и ги сервирам във вътрешния двор.
Пуснал съм музика, масата е подредена, слънцето блести. Хубав ден е. Майка си е вдигнала косата нагоре — подготвила се е за предстоящата голяма сцена — срещата на насилствено разделените любящи съпрузи; облякла си е и новия пеньоар: безскрупулна флиртаджийка, готова за атака.
Трудно й е да реши как да реагира на първокласното обслужване. Старата й желязна воля е активизирана, все още е в плен на собствените си фантазии. Не й обръщам внимание; говоря за красивите цветя, за прекрасния ден; стоя си на палубата на луксозен лайнер и наливам чай за единствената и неповторима пътничка от първа класа. Внимавам да не показвам раздразнението си от думите й.
След закуска лежим на шезлонгите, стоплени от калифорнийското слънце. Измивам чиниите, сменям плочите и се връщам. Пуснал съм хавайска музика. Без риза съм: давам възможност на слънцето да проникне в мен, да ме прочисти. Чувствам се дълбоко отровен, замърсен до самата ми същност.
— Това е животът, Джаки. Не знам защо държиш да живееш на такова тъмно и мръсно място като Париж, с всички онези чужденци наоколо.
Мълча си. Това е стара тема.
— Прав си, Джаки. Имам нужда от време на време да се отпусна на слънце, да успокоя нервите си. Нямам нито минутка почивка, когато той е наоколо.
Изчаквам, задържам дъха си. Какво значи това?
— Вечерта телефонирах и помолих Джоан да докара баща ти днес, но сега не съм напълно сигурна дали искам точно това. Имам нужда от почивка, Джаки; никой не трябва да ме насилва да бъда болногледачка на толкова болен човек като него. Как е възможно да върша това след два инфаркта?