— Хайде, татко. Какво правиш там, търсиш ли нещо?
Пълна тишина.
— Марио, ще можем ли двамата с теб да го изтеглим оттам? Не мога да измисля нищо друго. Трябва да го закараме някак в Перпечуъл.
— Добре, Джак, да опитаме. Хвани го от едната страна, а аз от другата. Внимавай да не те ухапе и се пази — той има страхотен удар. Джоан има синина с размера на пъпеш.
Промушваме се от двете страни и се вмъкваме в гардероба, за да имаме по-стабилна опора. Татко се притиска още по-силно в ъгъла, но успяваме да го измъкнем. Не се съпротивлява, но се свива като таралеж. Носим го така свит надолу по коридора. Молим Джоан да излезе и слагаме татко да седне на стол. Може би „сядам“ не е точната дума; закрепваме го на стол.
— Марио, моля, разтвори тези таблетки валиум във вода.
Оставам с татко. Той е все още така свит. Не си отваря очите, не си маха ръцете от лицето. Палците му са в ушите, а показалците — над клепачите му, средните му пръсти са над носа му, а устните му са притиснати от безименните му пръсти и кутретата. Изглежда като някоя от онези бронзови фигурки с три маймунки, които се поставяха в миналото върху бюра: не гледай злото, не чувай злото, не говори със злото; само че татко е всички тези три маймунки, слети в едно.
Чувам стъпките на Бес на горния етаж. От проскърцването на пода мога да позная, че оправя леглата. Настъпва за кратко време тишина: облича се. Слиза тихо по стълбите и разбирам, че е долу едва когато я виждам пред себе си.
— Я виж кой се е скрил в скута на татко си!
Бес се приближава до мен, прокарва ръце над главичката на Лизбет и нежно издърпва пръстчетата от устата й. Тя обръща личице към гърдите ми, а жена ми се навежда напред да ме целуне леко по бузата.
— Нищо се може да се сравни с току-що обръснат мъж рано сутринта!
— Бес, може би ще трябва да измиеш косата на това дете. Мирише, сякаш отново се е търкаляла в сеновала.
Лизбет бързо вдига глава. Малкото дяволче съвсем не е било заспало, само се е преструвало, за да си открадне допълнително гушкане.
— Но, татко, косата ми беше измита вчера!
— Добре, малка моя, само се пошегувах. Исках да разбера дали мога да те събудя, за да се измъкна и да издоя кравата.
Ставам бавно и тя се плъзва между краката ми. Бес я хваща за ръчичка.
— Хайде, Лизбет, малко топла вода и сапун няма да ти навредят, дори и да не мием косата ти. Ела.
Бес налива гореща вода в легенчето. Вземам гюмовете за мляко, оставени до вратата, и се отправям към обора. Не е студено; обгръща ме влажен, пролетен, утринен въздух. Кокошките се обаждат от кокошарника, искат да бъдат пуснати навън; минавам край тях, за да ги пусна. Джони може да поспи още малко, преди да тръгне за училище.
Изтеглям резето на курника. Кокошките ме гледат втренчено и посягат да кълват. Минавам отзад, за да ги изгоня навън. Оглеждам се и забелязвам, че в повечето гнезда има яйца във всички нюанси на светлокафявото. Ще оставя Джони да ги събере, той се гордее толкова много с тях. Няколко кокошки са се разклопали, оставям ги на мира. Излизам навън и отново поставям резето. Когато го направих, то изглеждаше така грубо, но сега се е изгладило приятно и линиите на дървесната структура са излезли на повърхността.
Джони наистина има хубави кокошки и пилета. Може да получава повече яйца, ако прибави и малко бели „Легхорни“ вместо всички тези „Плаймут Рокс“ и „Роуд Айлънд Редс“, но той казва, че не харесва белите яйца, те му изглеждат еднакви.
Хвърлям няколко шепи зърно просто така. Той ще излезе да ги нахрани. Вдигам гюмовете и се отправям към обора.
Мили ме чака там. Закъснял съм малко, самият ден е един такъв, ленив. Дръпвам столчето за доене, вземам чист парцал и й избърсвам вимето. Тя обръща глава и ме поглежда. Това е крава, която обича да бъде доена. Вероятно мога да я оставям нощно време в полето заедно с телето, но човек никога не знае каква пакост могат да сторят дивите кучета. Освен това по-лесно е сутрин да я доя, вързана за една от подпорите на обора. Навеждам се към нея и опирам рамо в хълбока й. Повечето хора предпочитат да стоят настрана от животното, когато го доят, но аз изпитвам удоволствие да чувствам Мили близо до себе си, голяма и топла. Струва ми се дори, че мога да чуя как се прави млякото вътре в нея. Навеждам се по-близо към мириса на сено, на тор и мляко; всичко е така топло, така живо. Почти мога да заспя, докато доя.