— Да, разбрах, Джон, на Джоан.
Започва да набира. Върти бавно, като задържа шайбата на всяка цифра. Слава Богу, чувам гласа на Джоан! Напрягам се да доловя думите. Татко държи слушалката на пет сантиметра от ухото си.
— Ало, татко?
— О! Здравей, Джоан, радвам се да те чуя.
Подсказвам му.
— Предай й съобщението.
— Джоан, Джони иска да говори с теб.
Понечва да ми връчи слушалката, както си лежа на пода, но кабелът не е достатъчно дълъг.
— Татко, не. Предай й съобщението, нали си спомняш съобщението.
— О, да. Прав си. Джоан! Джони лежи на пода пред мен, казва, че е майка ти и че е получил сърдечен инфаркт.
В този момент не съм сигурен, че не се шегува. Ставам и вземам слушалката.
— Ало, Джоан, познай кой се обажда.
Тя се залива от смях. Толкова съм се вглъбил в страхотните си планове, че не виждам комичната страна на положението. Накрая и аз се разсмивам, а татко седи на стола и също се хили. Приятно му е да чува смеха ни.
Упражняваме се, докато татко научава ролята си безпогрешно. Телефонирам на „Бърза помощ“ и ги питам дали ще могат да се включат в играта. Проявяват разбиране. След това татко половин час упорито стои на вратата в очакване на линейка.
На следващия ден му е необходим както обикновено цял час, за да си оправи леглото. Надниквам в спалнята. Той изглажда внимателно всяка гънка, пълзи на колене около леглото, проверява дали покривката виси равномерно от всички страни. Опитвам се да му покажа как може само да разстели, да я пъхне под възглавниците и да я опъне след това. Покривката за легло е плюшена, на ромбове.
Татко се безпокои, че може да има невидими гънки по чаршафите. На леглото му има само два чаршафа, електрическо одеяло и покривката, но това му отнема цял час.
Бавно крача с тежкия чувал от зебло, закачен за колана ми. На всеки тридесет сантиметра пробивам с тоягата си дупка във влажната земя, пускам в нея картофа за семе и утъпквам пръстта. Все едно, че поставям яйца за полог.
Предавам се. Прави му удоволствие и му осигурява някакво занимание. Така имам повече време за себе си. Започнах да правя йогистките си упражнения, докато той се мотае с леглото. Навлизам вече в реда на мама.
Преди две години тя ме завари да правя тези упражнения и настъпи истинска трагедия: това било езическа религия, можело да ме отлъчат от църквата. Настояваше да се изповядам пред свещеник. След този случай, когато им отивах на гости, си правех упражненията тайно.
Все пак татко започна да се облича сам. С помощта на картончетата намира дрехите, измива се и, общо взето, се грижи за себе си. Появява се в кухнята за малко шунка с яйца. И, разбира се, любимата му кифла. Пускам радиото. Измива чиниите от закуска — пак с помощта на моите картони, докато аз почиствам кухнята. Практически той няма кой знае каква работа, тъй като сме само двамата. Изтърквам умивалника в банята и ваната с „Аякс“, после почиствам основно тоалетната чиния.
Показвам на татко как да слага мръсното си бельо, ризи и чорапи в коша за мръсни дрехи в банята и къде да окачва панталоните си. Дори се научава да намира пуловерите си в долното чекмедже на шкафа в спалнята.
При следващото ни отиване в болницата той ме направлява през целия път. Започва да се наслаждава на новооткритата си способност да взема участие в живота около него. Дори задава въпроси за Париж и как Джаки се справя в училище.
Майка ми е като замаяна. Не знам дали състоянието й се дължи на приетите лекарства, или е нормална реакция след инфаркт. Имам среща с лекуващия лекар, доктор Коу.
Оставям татко при мама и слизам на долния етаж, където се намира кабинетът му. Той е млад човек, внимателен и разумен. Обяснява ми какво се е случило с майка, показва ми кардиограми. Очевидно се е стигнало до запушване в резултат на атеросклероза и до сърцето й не е достигало достатъчно количество кръв. Въпросът е, доколко сериозни ще бъдат последствията. Ако състоянието й се влоши, могат да опитат байпас, но не е препоръчително на нейната възраст. Мнението му е, че трябва да остане на легло и да взема лекарства.
Повтаря колко опасно и непредсказуемо е заболяването й.
Впечатлен съм от Коу, но съм потиснат от истината за състоянието на мама. Връщам се в стаята й, тя е дошла на себе си. Разказвам й, че съм разговарял с лекаря и че съм видял всички кардиограми. Определено е претърпяла инфаркт, няма какво да се лъжем. Ще се оправи, стига да следва съветите на лекаря. Просто трябва да се успокои и да приема нещата по-леко; и без това през целия си живот е работила много.