Выбрать главу

Очите й се насълзяват; лицето й успява обаче да приеме добре известния поглед: „Съпротивлявай се на всяка цена“.

— Но това е невъзможно, Джаки. Как да се отпусна, когато трябва да се грижа за баща ти? Знаеш какъв е той.

— Не се безпокой. Ще измислим нещо. Татко ще може да поеме нещата, когато се върнеш вкъщи. Той сам си оправи леглото тази сутрин и изми чиниите. Уча го да готви. Полива градината и поддържа моравата. Всичко върви чудесно.

Сега тя плаче, плаче истински, на глас.

— Не ми говори. Ти ще се върнеш обратно към живота си на битник, а Джоан е твърде заета със собственото си семейство. Кинг Конг, оня надут италианец, никога няма да й разреши да идва повече от веднъж седмично. Няма дори да й позволи да ми се обажда по телефона — въпреки че аз плащам, за да може да телефонира спокойно. Знам какво ще стане, не ме лъжи!

Изчаквам я да свърши и да се успокои. Татко се привежда. Страда от сълзите на майка ми, не я е виждал да плаче много често.

— Честна дума, Бет, ще видиш. Наистина се опитвам, ще се справя, ще видиш. Не се безпокой, ние ще се оправим.

Замълчава, сетне добавя:

— Колко време според теб ще мине, преди да си дойдеш вкъщи, Бет?

Не толкова въпросът, колкото плачливата нотка в гласа му е от значение. Мама заплашително ме поглежда през сълзи.

— Не се безпокой, татко! Тя няма да бъде изписана толкова скоро. Лекарят ще определи кога. Престоят на мама в интензивното отделение струва двеста долара дневно, така че никой не задържа хората тук по-дълго, отколкото е необходимо. Когато състоянието й се подобри, ще я преместят в друго отделение и чак след това ще я изпишат. Ще приготвим собствена малка болница у дома.

Майка отново плаче.

— Предпочитам да умра, отколкото да живея по този начин. Искаш да кажеш, че отсега нататък ще бъда инвалид, бреме за всекиго? Не е честно. Не е честно това да се случи точно на мен. Винаги съм се грижила за себе си, правих си упражненията редовно, пазила съм диета с витамини. И всичко това напразно. Не е честно.

Така е. Храната в нашия дом никога не е била удоволствие. Когато сядахме на масата като деца, задължително ни се предлагаха по три различни зеленчука. И не само това: трябваше да изпиваме и сок от тези зеленчуци. Времето за хранене ме изпълваше с ужас: сок от зелен фасул, сок от спанак, сок от грах, сок от моркови; когато сядахме на масата, те вече ни очакваха, всеки в отделна чаша. Каквото и да се направи след това, каквото и да се слага: сол, пипер, кетчуп, всички сокове имаха вкус на помия. Майка отпиваше от тях, сякаш бяха еликсирът на живота; тя беше голям почитател на Бернар Макфейдън. Татко отказваше да ги пие, също дядо и чичо Хари. Но ние с Джоан нямахме избор.

Освен това всяка сутрин трябваше да поглъщаме и рибено масло. Мисля, че ако старият Бернар заявеше, че кравешката пикня е много полезна за здравето, защото съдържа, примерно, витамин Р, майка ще се впусне след кравите с чаша в ръка. Когато се оплаквахме твърде много от рибеното масло, тя купуваше нова марка, съдържаща джоджен, гранули, които приличаха на мазна дъвка. Слагаше ги в сока от портокали: най-отгоре в чашите ни плуваха тлъсти, вонещи на джоджен гранули.

Не мога да пропусна и бирената мая. Трябваше да вземаме по глътка всяка сутрин: не мога да забравя вкуса на изгнили листа и плесен в устата си. Предполагаше се, че в нея има някакъв друг вид витамини. Майка знаеше всичко за витамините още преди да ги открият. Насочваше нейния и нашия живот в посока „безсмъртие“. Беше изпреварила с години времето. Сега, с всичките тези магазини за здравословна храна за маниаците на тема здраве, тя е всъщност много по-хипи, отколкото аз някога ще бъда.

Права е, не е честно. Никога няма да приеме това. Знам. Точно сега тя търси начин да се справи с инфаркта си. В никакъв случай на легло: това е повече от сигурно. Виждам я да измисля някакво налудничаво упражнение за сърцето. Чудесно е, че притежава този вид находчивост, но сега това може само да я довърши.

Прибираме се вкъщи навреме за „сапунените опери“. Отивам в стаята откъм градината и рухвам на леглото; напрежението си казва думата. Когато се събуждам, правя още по-подробни списъци за татко. Справям се с още няколко домакински задължения, като почистване на банята и размразяване на хладилника.

Когато сериалите приключват, татко ме завежда в оранжерията си. Много го бива да разсажда растения от клончета, особено декоративни. Притежава огромно разнообразие от тях. Има дори пръчки Popsicle, наредени една до друга с латинските им имена, датата и мястото, където ги е открил.