Двамата с татко обикаляме отвън, чуваме урината й да се блъска в стената на тоалетната чиния, после водата в нея. Чакаме, но тя не излиза. Накрая татко не издържа.
— Добре ли си, Бет?
„Бет“ е произнесено като „пет“1.
— Добре съм. Не висете така около мен, влудявате ме.
Отключва вратата. Гримирана е и косата й е навита на ролки. Не може да се отрече, че майка ми има кураж, но не съм сигурен дали е с всичкия си.
Нещата се подобряват с всеки изминал ден. Майка си възвръща цвета на лицето — или може би това е само руж? Не е лесно да я задържим в леглото. Иска отново да поеме нещата в ръцете си. В същото време се оплаква, че диша трудно.
На третия ден я извеждаме в задния двор. Спокоен, топъл ден е, а тя беше прекарала достатъчно дълго време между четири стени. Идеята изглежда добра; тя лежи на слънцето и се опитва да се отпусне.
Може да се каже, че татко готви. Той с право се гордее със себе си. Всяка сутрин ставаме в осем часа и единият приготвя закуска, другият мете, на следващата сутрин се сменяме. Оказва се, че е лудо влюбен в метлата. Тя подлудява майка: настоява да пускаме прахосмукачка, твърди, че само вдигаме прах, а мръсотията си остава.
До края на седмицата сме насъбрали куп дрехи за пране. Татко предлага да ги изпере в обществената пералня. Иска само да го закарам там и да му покажа как става това. Джоан си предлага услугите, но татко иска да го направи сам.
Докато мама спи, закарвам татко до търговския център и му демонстрирам как се работи с машините. Идвал е тук с майка и по-рано, но не е обръщал внимание на пералните.
Влюбва се в тях. Ефикасността и строгият ред на цялата операция го изпълва с огромно задоволство. Предлагам му да погледа играта на кегли отсреща, ако му доскучае или да се разходи по „Лъки Маркет“. Оставям го съвсем сам в продължение на цял час.
Когато се прибирам вкъщи, мама е събудена. Пита къде е татко.
— Пере в обществената пералня.
— О, Света Дево! Джаки, той никога няма да се справи с това. Само ми е пречил, когато съм го взимала със себе си. Непрекъснато сгъва чаршафите така, че да няма гънки, направо ме подлудява!
— О, той ще се справи, мамо.
Тя изсумтява и незабавно ме присъединява към увеличаващата се компания на „глупитата“.
— Ще видиш. Ще сложи белина на цветните дрехи или ще направи някакъв друг тъп номер. Джоан каза, че тя ще изпере; вие двамата изобщо не трябваше да се месите. Тя не върши кой знае какво.
— Всичко е наред, мамо. Джоан си има достатъчно работа.
Но пълното й отрицание на последното ни мероприятие започва да ме човърка отвътре. Сдържам се да не се върна в центъра, но непрекъснато поглеждам часовника си. Чувството е същото, което човек изпитва, когато изпрати за пръв път малко дете до магазина съвсем само; голямо е изкушението да го последваш.
Когато тръгвам, казвам на майка, че ще приготвя обеда веднага щом се върнем. Усещам неспокойствието й: нещата се изплъзват от контрола й. Няма да мине много време, преди да направи нещо глупаво.
Намирам татко в обществената пералня с всички дрехи, изсушени и наредени в коша. Дори ги е разделил на три купчини: майчините, моите и неговите. Не мога да повярвам на очите си. Горд със себе си, седи си до коша и ближе малинов сладолед на клечка.
— Хей, Джон, прекарах чудесно! Пресякох отсреща и погледах играта на кегли. Не съм играл на кегли, откакто се състезавах с Айра Тейлър на Шейсет и девета улица, а това трябва да е било преди повече от трийсет години. Забравил бях удоволствието от тази игра. Представи си само, живеем на не повече от няколко преки разстояние, а никога досега не съм идвал тук. Човек се отдава на работата си и забравя удоволствията. А е само половин долар на пътечка! Можем да си го позволим и без това имам толкова много свободно време. Не съм чак толкова стар.
— Разбира се, татко, можем да дойдем тук и да поиграем на кегли. И аз не съм играл отдавна.
Натоварваме дрехите в колата и изчаквам татко да приключи със сладоледа си. Не искам да се появи вкъщи със сладоледа, това със сигурност ще довърши майка. Вкарваме колата в задния двор и започваме да я разтоварваме. Мама е станала и отваря страничната врата. Внасяме дрехите вътре. Когато влизам в кухнята, виждам, че е приготвила обяд.