За миг оставам неподвижен — чудя се как да постъпя. Не искам да се отнасям към нея като към дете; но не искам и да ме види ядосан. Решавам да отстъпя. Не мога да измисля никакъв друг начин на поведение, който да обезкуражи този вид глупост.
И така се нижат нашите дни. Мама се намесва във всичко: двамата с татко не вършим нищо както трябва. Оплаква се дори, че татко не си мие зъбите правилно.
— Трябва да го наблюдаваш, Джаки; той си измива само предните зъби и забравя останалите.
И това за човек все още с всички зъби в устата си! Майка има мостове и от двете си страни. Отначало работим с часове: метем, пускаме прахосмукачка, подреждаме контейнерите за боклук, търкаме тоалетни, бършем прах, тупаме килими и пътеки, мъчим се да обхванем всичко, но каквото и да правим, все е погрешно.
Джоан идва; казвам й какво става. Тя се смее и сяда.
— Джони, никой не може да угоди на мама. Мислех, че знаеш това. Идвам всяка седмица тук да помагам при голямото почистване — миене на прозорци, търкане на подове. Знам, че тя ще повтори всичко след мен, ще измие повторно всеки прозорец и ще мърмори през цялото време. За мама е удоволствие да убеди себе си и всички други, че никой не е толкова добър, колкото нея по отношение на каквото и да било. Светът се дели на два вида хора: Бет Маккарти и останалите. „Останалите“ са некадърни и по принцип не държат на чистотата. Успокой се, Джак, приеми нещата такива, каквито са. Двамата с татко прекарахте чудесно заедно, но не можете да спечелите.
По дяволите, знам всичко това! Пропуснах го, ентусиазиран от факта, че татко се справя добре.
Джоан просто не може да възприеме естествено рязката промяна в него: сега той е толкова буден, толкова жизнен. Наистина е трудно да се повярва, че той е човекът отпреди няколко седмици. Разказвам на Джоан за някои от нещата, които правим: „Ор Хаус“, разходки с платноходка, с мотоциклет. Смята, че всичко това е чудесно, но по-добре е мама да не знае.
— Тя ще превърне живота му в ад, Джони. А ако някога разбере за тази брада — бедна ти е фантазията. Като си спомня само за всичко, което трябваше да изслушам за твоята брада — о, не! Това ще я убие със сигурност.
Кикотим се. Мама спи, татко е в оранжерията си.
Подготвям земята за засаждане на царевица; новоизораната почва се обръща леко, единият ред върху предния, трева и тръстика отбелязват дълбочината на браздите. Джими тегли бавно, но с лекота; навеждам се и наблягам върху ралото достатъчно силно, за да срежа и обърна горния слой на почвата; двамата с Джими превръщаме земята пред нас в рипсено кадифе.
Когато на следващия ден отивам в банята, забелязвам, че ваната е изтъркана. Това вече минава всички граници. Ако има нещо, което сърдечно болен не трябва да прави, то търкането на вани трябва да е сред първите точки в списъка. Майка е в задния двор, пече се на слънце с татко. Излизам при тях.
— Майко! Ти ли изтърка ваната?
— Джаки, беше толкова мръсна, образувала се бе черта от мръсотия и водата бе разплискана навсякъде. Не издържах. Сигурна съм, че вие двамата се измъквате от ваната, без да погледнете назад; ръсите косми наляво и надясно, да не говорим за двата сантиметра мръсна пяна след вас. Може и да съм болна, но това не значи, че трябва да живея в кочина.
— Не е вярно, не е била чак толкова мръсна. Преди малко влязох, за да я изтъркам. Трябваше да изчакаш само още десет минути. За десет минути и няколко косъма в някаква вана излагаш живота си на опасност.
Загубвам контрол над себе си.
— Двамата с татко толкова се стараем, а ти си запълваш времето, като правиш нещата още по-трудни за нас. Майко, казвам ти — ако не лежиш, не се отпуснеш и не следваш предписанията на лекарите, още утре ще си замина. Ако това, което правим, не е достатъчно, наеми помощничка. Прави това, което трябва, отсега нататък няма да приема никакви глупости.
Майка ме поглежда и се разплаква.
— Ако не мога да върша и най-малката работа в къщата си, защо да живея. Знаеш, че той не може да върши нищо.
Маха с ръка по посока на татко.
— Джоан никога не идва, а ти само броиш дните, които ти остават до завръщането в Европа при онези чужденци там.
Обръщам се и влизам в къщата; оставям я да беснее. Татко идва след мен. Приготвям обяда. Той е разтревожен; всички сме в това състояние.
— Тя не е виновна, Джони, не бъди толкова суров с нея; не й е лесно да се отпусне, знаеш каква е.