Иса, Муса и кадията
Татска приказка
Веднъж на пътя се настигнали двама души и се заприказвали. Единият попитал:
— Как се казваш и далеч ли отиваш?
Другият отвърнал:
— Казвам се Иса. Отивам в града да търся работа. А ти как се казваш и къде отиваш?
— Аз пък се казвам Муса. Също отивам в града да търся работа.
Тогава Иса попитал:
— А какво можеш да правиш?
Муса отговорил:
— Каквото се наложи.
Иса казал:
— Това е хубаво. Аз също правя каквото се наложи. Ще работим заедно.
Така те се запознали и тръгнали заедно.
Кой ги знае колко са вървели, но към пладне стигнали в града и почнали да чукат от порта на порта и да викат:
— Има ли някой някаква работа? Има ли някой някаква работа?
Много къщи обиколили Иса и Муса да търсят работа и най-сетне един старец ги попитал:
— А наемате ли се да ми обърнете нивата?
Иса и Муса се спогледали и отговорили:
— Защо пък не?! Наемаме се!
Старецът ги завел на нивата, дал им лопати и си отишъл.
Иса свалил халата си, хванал лопатата и започнал да обръща нивата. А Муса се качил на една могилка, забил лопатата до дръжката в земята, закачил на нея халата на Иса и седнал под сянката му. Забие Иса лопатата в земята, а Муса от могилката вика: „Хоп!“ Отхвърли Иса пръстта, а Муса пак: „Хоп!“ И така през цялото време.
Вижда Иса, че Муса мързелува, но не се решава да го накара да работи. А времето върви. Иса все работи и работи, без да вдигне глава.
На края се уморил. Нали нивата била голяма. Пък и денят бил горещ. Отрил Иса потта от челото си и погледнал към Муса. А Муса станал на крака и се престорил, че също се уморил. Стои и тежко диша.
Иса въздъхнал и пак се заловил за работа. Забие лопатата в земята, а Муса вика от могилката: „Хоп!“ Отхвърли Иса пръстта, а Муса пак: „Хоп!“
До залез слънце Иса прекопал цялата нива. Взел си халата и се запътил към стопанина.
След него тръгнал и Муса.
Отишли при стареца и казали, че работата е свършена.
Старецът им хвърлил един ершефи. Муса скочил пръв и хванал монетата.
— Вече е късно! Утре ще я разменим и ще си поделим печалбата — казал Муса и сложил монетата в джоба си. — А сега трябва да преспим някъде.
Иса премълчал.
Открили в града една купа сено и пренощували в нея. Сутринта пак обикаляли къщите и викали:
— Има ли някой някаква работа? Има ли някой някаква работа?
Един търговец им предложил да натоварят една кола с пъпеши и да ги продадат на пазара.
— Продадете ли всичко, ще ви платя добре — казал търговецът.
Иса товари колата, а Муса стои по-далечко и вика: „Въх! Въх!“
Закарали пъпешите на пазара и започнали да продават. А пъпешите били узрели, вкусни, грамадни, така че не се наложило да канят купувачите. Иса подава на купувачите пъпеши, а Муса стои по-далечко и вика: „Въх! Въх!“ И така цял ден.
Когато пъпешите се свършили, Иса и Муса отишли при търговеца, дали му всичките пари и зачакали възнаграждението. Когато доволният търговец преброил всичките пари, Муса му казал:
— Е, хайде, плати ни!
Търговецът им дал един ершефи и ги отпратил. Когато Иса и Муса тръгнали по улицата, Муса казал:
— Иса, време е да си разделим парите.
Иса се възмутил:
— Аз работих, изморявах се, но какво правеше ти, че да вземаш част от моите пари? Не искам да деля с теб. Ти си чисто и просто безделник. Дай ми парите и си върви по пътя.
Ала Муса обидено попитал:
— А кой седеше на могилката, когато ти обръщаше нивата?
Иса отвърнал:
— Ти.
А Муса пак:
— А кой ти викаше от могилката: „Хоп! Хоп!“?
Иса отвърнал:
— Ти.
— А когато ти товареше колата, кой стоеше до теб и викаше: „Въх! Въх!“?
— Ти.
А Муса пак:
— А на пазара, когато ти продаваше, кой викаше: „Въх! Въх!“?
— Ти!
И тогава Муса казал:
— В такъв случай не съм ли работил, не съм ли ти помагал? Думите на Муса ядосали Иса и той викнал:
— Къде се е чуло и видяло да се плаща за „хоп“ и „въх“? Не съм съгласен с теб. Дай тук всичките пари! Те не са твои!
Между Иса и Муса пламнал спор.
— Хитрец! Измамник! — викал Иса. — Дай ми парите!
А Муса отговарял:
— Ти си хитрец и измамник! Ти искаш да ме изиграеш!
Хората чули спора им, събрали се край тях и ги заразпитвали защо се карат така. Иса разказал на хората всичко, както си е.
— За „хоп“ и „въх“ този измамник иска да вземе част от печалбата ми.
Хората се възмутили от Муса, а той си знаел едно:
— Аз също работих, помагах му.
Разбрали хората, че спорът им няма да има край, и ги посъветвали да идат при кадията.
— Той сигурно правилно ще реши спора ви — казали те.
Отишли Иса и Муса при кадията, разказали всичко, както си е, и зачакали решението. А кадията изслушал и двамата и попитал: