И тогава казах на падишаха:
— Бъди жив и здрав, добри ми падишах, но нека дъщеря ти си остане при теб. А на мен по-добре ми подари едно хубаво магаре. Магарето ми трябва повече от дъщеря ти.
Падишахът и приближените му се учудиха, като чуха думите ми, и дълго не можеха да повярват на ушите си. Но сетне много се зарадваха:
— Изберете най-доброто магаре, метнете му най-скъпия чул и го дайте на Шелму! — заповяда падишахът.
Слугите доведоха най-хубавото магаре, метнаха му скъп чул и ми го дадоха. Възседнах животното и всички жители на Тебриз с радост и веселие, с музика и танци ме изпратиха чак до градските порти. Да онемееш, ако те лъжа!
И ето ме, възседнал магарето, стигнах жив и здрав до родния праг. А що се отнася до федата, сега всичко ще бъде по-лесно: нали си имам магаре. Ако искам, ще го водя, ако искам, ще го яздя, ако искам, греда ще си донеса!