Лисицата и фазанът
Татска приказка
Живеела в нашия край една лисица. Добре си живеела. Ала дошла старостта при нея и лисицата вече не можела да си набавя храна. По цели седмици не слагала късче месо в уста, а за пилешко забравила и да мисли.
И ето един ден лисицата видяла в горския гъсталак един фазан, кацнал на едно дърво.
Приближила се лисицата до дървото, където бил кацнал фазанът, и казала:
— Хей, фазане, хайде да се побратимим!
— Че къде се е чуло и видяло лисица да се побратимява с птици? — отвърнал фазанът и се засмял.
— Повярвай ми, от чисто сърце ти предлагам — настояла лисицата.
— Ама как така, та нали ти си лисица, враг на птиците. Нима врагът може да стане брат?
Тогава хитрата лисица започнала да се кълне в паметта на дедите си.
Повярвал фазанът на клетвата на лисицата и се съгласил да се побратими с нея. Започнали да живеят братски. Фазанът подмамвал приятелите си на гости, а лисицата ги хващала и изяждала. Забравила за глада, надебеляла. И така се сдружили фазанът и лисицата, че дори нощем не се разделяли, сякаш са брат и сестра.
Но ето че една вечер лисицата казала на фазана:
— До немай-къде ми се иска да опитам пилаф!
— Нищо работа, мога да те заведа в една къща и да те нагостя с пилаф — отговорил фазанът.
На сутринта фазанът завел лисицата в една близка градина. Там, под сянката на дърветата, седели двама влюбени. Момъкът свирел на тара, а девойката пеела. До тях имало паница с пилаф. Фазанът накарал лисицата да се скрие в храстите, а сам прилетял при влюбените и кацнал до тях.
Девойката видяла фазана и помолила момъка да хванат красивата птица. Опитали се да уловят фазана, а той литнал и кацнал малко по-далеч. Момъкът и девойката се затекли към него, а той пак прелетял на друго място. Докато преследвали фазана, влюбените тичали все по-далеч. А лисицата в това време излязла от храста и изяла всичкия пилаф. Като се наяла, обърнала паницата с дъното нагоре и избягала, а фазанът полетял след нея.
В това време момъкът и девойката се върнали на прежното си място и гледат: паницата преобърната. Повдигнали я, а тя празна — облизана до блясък.
— Не се огорчавай, мила — казал момъкът на девойката, — утре пак ще дойдем тук.
Те си отишли, а фазанът и лисицата си седят в къщи и се смеят, че толкова добре измамили влюбените.
Вечерта, когато наближавало време за сън, лисицата пак помолила фазана:
— Скъпи братко, заведи ме и утре да похапна пилаф.
— Добре — обещал фазанът.
Сутринта лисицата и фазанът поели към същото място. Лисицата се скрила в храстите, а фазанът отлетял при девойката и кацнал на рамото й. Видял момъкът, че на рамото на девойката стои същата красива птица, грабнал една съчка от земята а я запратил към птицата! Фазанът литнал, а съчката улучила девойката в сляпото око. Девойката паднала и веднага умряла.
Дълго плакал момъкът над тялото на любимата си. Ала със сълзи не можеш да съживиш мъртвия! Изкопал гроб и погребал девойката. А за да не узнаят родителите й кой е убиецът, момъкът тръгнал да скита по света.
Да оставим нещастния момък, да разкажем за лисицата… Лисицата излязла от храстите, спокойно изяла пилафа, захвърлила паницата в долчинката и се върнала в къщи.
Минавали дните. Фазанът и лисицата, както по-рано, живеели задружно. Фазанът хранел лисицата и в нищо не й противоречал. Но една нощ се събудил и с ужас видял, че главата му се намира в устата на лисицата.
— Скъпа лисо, какво смяташ да правиш?! — извикал фазанът.
— Смятам да те изям — отговорила лисицата.
Фазанът започнал да я моли за пощада, но тя не искала и да го чуе. Тогава той казал:
— Спомни си всичко, което съм направил за теб, и ме пусни за миг. Искам само да те погледна, а сетне — яж ме!
Не издържала лисицата, пуснала фазана, а той излетял и кацнал на едно дърво. Тогава хитрата лисица притичала под дървото и казала:
— Скъпи братко, не ме напускай. Накажи ме, но само не разкъсвай нашия съюз.
Фазанът изслушал думите на лисицата и предложил:
— Когато слънцето залезе зад планинските върхове, иди при разклона на пътя. Оттам прекарват едно стадо овце. Скрий се в храстите и постой малко там. Направиш ли, както ти казвам, пак ще бъдем приятели.
Лисицата се затекла към разклона, скрила се в храстите и заспала.
Настанала вечер, слънцето залязло зад планинските върхове и от планината заслизало стадото. Кучетата забелязали лисицата в храстите и се хвърлили към нея. Тя чула кучешки лай и търтила да бяга. Дотичала до гората, а кучетата не изостават. Тук лисицата видяла някаква дупка. Мушнала се вътре, а опашката си не успяла да скрие. Кучетата хванали лисицата за опашката и я задърпали. Дърпали, дърпали, откъснали й опашката.