Кучетата се затекли след стадото, а лисицата още дълго се страхувала да излезе от дупката. Плачела и мислела: „Напразно постъпих така с фазана. За доброто трябва да се плаща с добро.“ Сетне решила: „Ще ида при фазана. Може би сега ще ми прости.“
Излязла от дупката и закретала към къщи.
А фазанът през това време стоял на дървото и видял всичко, което се случило с лисицата. Лисицата се домъкнала до къщи и гледа: фазанът стои на дървото и се смее.
— Как е работата, лисо? Защо плачеш?… О, да, кучетата ти откъснали опашката! Че как тъй?
— Ох, братко мой — отговаря лисицата. — Ти ми даде хубав урок. Вече няма да бъда такава, каквато бях, обещавам ти. И на всички лисици по света ще разкажа какво се случи с мен. Нека моето нещастие им послужи за поука.
— Разкажи, разкажи на всички — смее се фазанът.
— Братко, хайде отново да дружим — моли лисицата.
— Не, вече не — отговаря фазанът. — И по-рано знаех, че лисицата никога не може да бъде приятел на птиците. Но ти се закле в паметта на дедите си и аз ти повярвах. А ти… Ех, негоднице! Заради теб убих девойката и обрекох момъка на скитане. А ти? С какво ми се отплати за всичко? Никога не бива да се дружи с врага. Сега аз няма да забравя това. Махай се оттук, докато не са те разкъсали кучетата!
И отишла старата злодейка лисицата в гората да умира от глад.