Пренощували в града, а до сутринта всички поръчки на градинаря били изпълнени. Джигитите обули новите ботуши, облекли антериите и поели. Когато настанала вечерта, дружината се приближила до стените на града, където живеел падишахът. Всички жители на града спели, а пред четирите порти на крепостта имало стража.
Градинарят наредил на джигитите да отстранят стражата и дружината влязла в града. Градинарят и още няколко джигити се промъкнали в двореца на падишаха. Намерили покоите, където спял, разбудили го и казали, че са дошли да му отмъстят.
Падишахът веднага разбрал, че работата му е лоша, и се замолил:
— Не ме убивайте! Ще изпълня всяко ваше желание.
Тогава градинарят казал:
— Ще ти запазим живота, ако изпълниш три наши желания. Отмени заповедта, според която твоите придворни могат да вземат безплатно всичко, каквото им скимне. След това обложи с данък в наша полза всички богаташи от града. И сетне направи така, че всички хора в града ти — и бедни, и богати — да бъдат равни. Съгласен ли си да изпълниш условията ни?
— Да, да, съгласен съм на всичко, само не ме убивайте.
На сутринта при градинаря донесли много чували със златни ершефи. Падишахът видял чувалите с парите и от злоба легнал болен. А градинарят взел ершефите, излязъл на площада и започнал да раздава жълтици на фадските бедняци с думите:
— Вземайте, вземайте! Тези ершефи са ваши.
В това време някой от тълпата извикал:
— Нашият падишах умря! Падишахът умря!
Градинарят изтичал в двореца на падишаха. Гледа: падишахът наистина лежи мъртъв. Край него стоят слугите му, едни лицемерно плачат, други мълчат.
— Какво каза падишахът преди смъртта си? — попитал градинарят.
— Той написа ей това завещание — отговорили му.
Градинарят взел завещанието и прочел: „Нека всичко, което е останало след мен, да иде при моите ершефи“.
Погребали падишаха. На осмия ден направили помен и с това се успокоили. Но не, спокойствието било още далеч.
Кой ще бъде падишах на града? Как да се разбират думите, написани в завещанието? Събрали всички мъдреци на града, за да го разтълкуват.
— Падишахът е знаел: в чиито ръце и да попаднат ершефите, все едно пак ще се върнат в хазната — казал един мъдрец.
— Не, не си прав, почтени мъдрецо — възразил друг. — Падишахът е имал пред вид хазнатаря.
Дълго спорили, но така и не се спогодили.
Тогава решили да поканят от друг град най-мъдрия сред мъдреците. Пристигнал мъдрецът. Разказали му всичко и му дали да мисли седем дни и седем нощи. Дните минавали. И на седмия ден всички градски мъдреци и първенци отново се събрали на съвет.
— Ето какво, препочтени мои старци — започнал най-мъдрият от мъдреците. — Вие казвате, че падишахът изведнъж силно се разболял. В такъв случай за какво щяхте да мислите вие на негово място, като знаете, че смъртният ви час е близо? Щяхте ли да мислите за загубените ершефи, за богатството си, или всичко щеше да ви бъде безразлично?
— Със себе си в гроба нищо не можеш да вземеш — рекъл един от мъдреците.
— Правилно — казал премъдрият старец. — И още един въпрос: на кого са принадлежали тогава ершефите на падишаха?
— На градинаря — отговорили всички.
— Не, не на мен, а на сиромасите — поправил ги градинарят. — Аз им раздадох всички ершефи.
— Правилно говориш — съгласил се мъдрецът. — Значи сега, според завещанието на падишаха, всичкото останало негово богатство принадлежи на народа.
Градинарят разгласил решението на мъдреца и раздал на всички сиромаси богатствата на падишаха. А жителите на града назначили справедливия градинар за нов падишах.
Така бедният градинар станал падишах. Всичките си воини направил везири, векили, некури. А вместо заповедите на стария падишах издал нови, справедливи закони.