Войникът и падишахът
Татска приказка
Едно време в падишахската войска служил един войник. Цели двадесет и пет години служил вярно и честно на падишаха. И през цялото време нито веднъж не му се паднало да види самия падишах. А ето че на двадесет и шестата година дошло време да се връща вкъщи.
Нарамил войникът торбата си и излязъл през градските порти. Изминал две версти и внезапно си помислил:
— Че как тъй? Връщам се в къщи, в своето село. Земляците ще кажат: „Ти служи на падишаха, а какъв е той, падишахът?“ Какво ще им отговоря? Не, трябва да се върна и да го видя.
Върнал се войникът в града и почукал на падишахския дворец.
— Какво искаш? — попитали го стражите.
Войникът им разказал защо се върнал. Стражите му се присмели и го прогонили. Пак почукал и пак помолил да го пуснат при падишаха. И пак стражите затворили вратата пред него. Така чукал три пъти.
А в падишахския дворец имало такъв ред: когато посетителят чукал първи, втори и трети път, не го пускали. Ако почукал четвърти път, стражите трябвало да доложат за него на падишаха.
Войникът знаел за този ред и почукал четвърти път.
— Искам да видя падишаха — пак казал той.
Този път го пуснали. Застанал пред падишаха.
— Какво искаш, казвай — рекъл падишахът.
И войникът разказал:
— Почтени мой падишах, дойдох да служа при теб от много далечен край. Двадесет и пет години ти служих вярно и честно, а сега си отивам в къщи. Земляците ще ме заразпитват: „Виждал ли си падишаха, какъв е той?“ Какво ще им отговоря? И ето че се върнах, за да те видя, о, падишах!
И тогава падишахът отвърнал на войника:
— Не на всекиго е дадено да ме види. Но щом ти успя, ще ти задам три въпроса. Отговориш ли — ще получиш награда. Не отговориш ли — ще служиш още двадесет и пет години. Съгласен ли си?
Войникът се съгласил. Падишахът задал първия въпрос:
— Какво е разстоянието от изгрева до залеза?
— Точно един ден. Сутринта слънцето изгрява на единия край, а вечер залязва на другия — казал войникът.
Падишахът задал втория въпрос:
— А далече ли е от земята до небето?
— Това е още по-близо, почтени мой падишах! По време на гръмотевици и бури, когато на небето почнат да бият тъпан, да свирят на зурна, да играят и да палят свещи, тук, на земята, всичко се чува и вижда.
Падишахът задал третия въпрос:
— А далече ли е от нашия свят до задгробното царство?
Войникът отговорил:
— О, почтени мой падишах! Това е много далече. Нашите деди отдавна са отишли там, а досега никаква вест няма от тях!
Падишахът не си удържал думата, засмял се, повикал слугите си и им заповядал:
— Затворете го в подземието, хранете го и не го лишавайте от нищо.
А след това заповядал да повикат попа.
Довели попа, падишахът му задал същите въпроси, както на войника. Той не можал да отговори.
— Давам ти девет дена срок — казал падишахът. — Отговориш ли — ще получиш награда, не отговориш ли — ще се простиш с живота си.
Затворили попа в подземието при войника. Зарадвал се войникът, че вече няма да скучае сам, и казал:
— Добър ден!
А попът, вместо да отговори на поздрава, се нахвърлил с проклятия срещу войника.
На другия ден падишахът наредил да доведат при него равина. Задал падишахът на равина същите въпроси и той не можал да им отговори. Тогава падишахът заповядал да затворят и него в подземието и му дал девет дена за размисъл.
Затворили и равина при войника. Зарадвал се войникът, поздравил равина, а той в отговор само го наругал.
На третия ден довели при падишаха моллата.
Падишахът накарал и него да отговори след девет дена на трите въпроса, а дотогава го затворил в подземието. Видял го войникът и казал:
— Салам алейкум. А теб защо те хвърлиха в подземието, почтени молла?
— Ваалейкум салам — отвърнал моллата. — Ех, войниче, падишахът ми зададе три въпроса. А аз не можах да отговоря. И ето че ме затвориха тук. — И повторил въпросите пред войника.
— Аз зная как се отговаря на тях — казал войникът.
Попът чул думите на войника, скочил и дошъл при него.
— Каквото поискаш, ще ти дам, само кажи как да отговоря на тези въпроси — примолил се попът.
— И аз ще ти дам всичко, каквото пожелаеш — казал и равинът.
— Добре — съгласил се войникът. — Ти, попе, ще ми направиш златен пръстен с брилянт, а ти, равине, ще ми направиш златен пръстен с рубин. А ти, молла, ще ми излееш сребърен пръстен. Ако сте съгласни да поръчате тези пръстени за мен, ще ви кажа да отговорите на падишаха.
Попът, равинът и моллата нямало какво друго да сторят и се съгласили. Накарали жените си да поръчат тежките пръстени и да ги донесат в подземието.