— Иначе ще ни убият — казали те.
Жените събрали всичко, което било награбено от мъжете им, а с получените пари поръчали на златаря пръстени.
Златарят направил на жената на попа златен пръстен с брилянт, на жената на равина — златен с рубин, а на жената на моллата — сребърен пръстен.
Жените занесли пръстените в подземието, а мъжете им ги дали на войника. Той взел пръстените и казал как да отговорят на въпросите на падишаха.
Зарадвали се попът, равинът и моллата — главите им ще останат цели! — и зачакали определения от падишаха ден.
На края настъпил денят, когато падишахът заповядал да повикат затворниците.
— Е, намислихте ли как да отговорите на въпросите ми? — попитал падишахът.
— Да — рекли попът, равинът и моллата и дума по дума повторили това, което им казал войникът.
Падишахът се досетил, че войникът им е подсказал отговорите, и заповядал да го доведат. Довели войника, а падишахът му казал:
— Хей, войниче, ти двадесет и пет години ми служи, а сега смени ума си за чуждо богатство.
— Не, не съм сторил такова нещо — отговорил войникът.
— Тогава защо всички отговарят с твоите думи?
Войникът рекъл:
— На попа отсякох главата от корен, на равина извадих душата, а на моллата отрязах едното ухо.
— Как си направил това, войнико? — отново попитал падишахът.
Тогава войникът сложил трите пръстена пред падишаха и разказал всичко, както било.
— Аз посипах раните им със сол. А богатството им не ме съблазнява — казал войникът.
Падишахът се учудил на съобразителността на войника и казал:
— Хвала тебе, войниче, за твоята постъпка. А за награда задръж за себе си тези пръстени. Сега иди в селото си и разкажи какъв е падишахът.
Войникът се сбогувал и тръгнал към родното си село.