— О, спасителю мой, ти пак ме отърва от смърт!
И падишахът заповядал да отпразнуват сватбата на дъщеря му с келчото.
На сватбата падишахът поканил всичките си приближени и роднини. Много гости се събрали в двореца, много вкусни ястия били приготвени за тях. Гостите пили, яли, играли. Всичко вървяло толкова хубаво, че по-добре не можело и да бъде. Но изведнъж — накажи, боже, глупака! — младоженецът заразказвал как го чукали по голото теме, как ринал тора в краварника. Дружките на младоженката чули разговора и й съобщили. Падишахската дъщеря изпищяла:
— Не ща да бъде жена на плешив глупак!
Как само не увещавал дъщеря си падишахът, какво само не й говорил, но тя не искала и да слуша.
Гледа Щастието, че работата на келчото отива на зле, че няма да стане зет на падишаха. Мислило, мислило Щастието как да му помогне, но нищо не измислило и решило да се обърне за помощ към Ума.
— Драги Ум, прости ми, ти беше прав: не е достатъчно щастието, когато няма ум. Колко се старах да помогна на този глупак, колко пъти го спасявах, но дойде време, когато не е по силите ми да направя нищо за него. Много те моля. Ум, заради мен му помогни, иначе всичкото ми старание отива на халос.
Умът съжалил приятеля си и решил да направи от плешивия глупак умен човек. Настанил се Умът в келчото, накарал го да приказва умно и ето че всички сватбари се събрали около него и с любопитство заслушали забавните му и мъдри истории. Видял това падишахът и повел келчото при дъщеря си: нека сама се увери, че годеникът й съвсем не е глупак.
Влязъл келчото в стаята при годеницата си и казва:
— О, моя хубавице, ти и аз сме една ябълка, в която има семки. А семките — това са нашите деца!
Падишахската дъщеря чула умната приказка на годеника си и се усмихнала от радост. Падишахът също се зарадвал и извикал:
— Свирете, зурнаджии! Веселете се, гости! Днес е сватбата на моята дъщеря-хубавица и умния келчо!
И гостите се веселили, пили, яли.
Бях там и аз, пих, ядох, веселих се, играх. Не вярвате ли? Но ако не съм бил на сватбата, откъде ще зная цялата тази история?