И тя се нахвърляше върху Ивана, хокаше го в ума си, заканваше се, че ще го остави да прави, каквото си иска и каквото си знае, като че Иван беше се изправил пред нея и я слушаше гузно.
19
Мангалчето отиваше в кооперацията и мислеше за делото, което щеше да заведе срещу Георги Ганчовски. Искаше да попита касиера дали може да изтегли още три-четири хиляди лева. Тези пари няма да му стигнат, но по-нататък ще събере още. Но колко ще му струва делото и кога ще се свърши, това никой не можеше да знае. За богатия е лесно — той си има и пари, и свободно време да си ходи до града, на него работата от това не куца. Ганчовският освен това има много приятели там, познава се с управители и с адвокати, и с всякакви учени хора, а той, Диню, какво е?
Мангалчето мислеше за това и се отчайваше. Най-хубавата му нива, най-близката му нива, дето и лесно може да се натори, и леко да се изоре, и бързо да се ожъне, че им беше под носа, както се вика, тая нива да загуби! И защо? Полакоми се за повече, полъга се, че край Ганчовския ще може да се нареди някак, а то… Сам си влезе в клопката, никой не му е крив сега… И как всичко се обърква с тази пуста нива, не му иде на ум какво ще прави догодина и какво ще сее, и как ще го сее. То и по-напред едва-едва смогваше да свърже двата края, а като загуби нивата си и като няма да има никакви доходи от нея, съвсем ще се обърка…
Той се проклинаше и мъка, и гняв, и отчаяние го разяждаха отвътре, сърцето му беше заключено, нищо не го обнадеждваше и не го радваше. И колкото повече мъката стягаше душата му, толкова някаква глуха и тъпа злоба към Ганчовски засядаше някъде в гърдите му, трупаше се по малко и напираше да избухне. „Проклет човек! — мислеше си Мангалчето. — Как не можа да се измете от селото досега, да се пръждоса в града, ами още стои тук, запил се като кърлеж в селото!…“ И Мангалчето си представяше как ако Ганчовски се беше преместил в града, както отдавна приказваха, всичко щеше да си върви постарому, нямаше да има оризища и нивата му пак щеше да си е негова, и нямаше сега да отива да търси пари в тази криза, а щеше да си гледа работата…
Така, неусетно, той стигна до кооперацията и бутна вратата. Погледът му се плъзна за миг вътре — искаше да види дали касиерът е тук и ако не е, да иде оттатък в малката му стаичка и без да ще, се дръпна назад, като че огън го близна по лицето. Настрана до вратата за магазина седеше Ганчовски и пушеше, облегнат с лакти върху голата маса.
После, много по-късно, Мангалчето си спомни, че на кръглата маса по средата се подпираше старият Колю Енювски и разправяше нещо. Нов оня миг той като че видя само Ганчовски и кой знае защо, му хрумна, че Ганчовски не трябва да го види. Та и никой не се извърна към него — само кафеджийчето го видя, но какво можеше да си помисли то — малко ли хора надничаха от вратата и си отиваха?
Мангалчето тръгна нататък, замаян от някаква тежка и опасна мисъл, и колкото повече се отдалечаваше от кооперацията, толкова повече избързваше. Той кривна в Мандювото кафене, влезе вътре и се залепи тихо и незабелязано до прозорчето, което гледаше право на улицата. Къщата на Ганчовски е нагоре, ако е тръгнал за дома си, той непременно ще мине оттук. И тогава… Диню не знаеше какво точно щеше да стане, но всички трябваше да видят, че чужда нива не може да се грабне току-тъй от ръцете на един сиромах…
Отначало той мислеше, че Ганчовският ще излезе веднага след него и бързо-бързо ще мине край Мандювото кафене. Но мина доста време, а него никакъв го нямаше и Диню почна да се успокоява. „Сега ще му светя маслото“ — мислеше си той. Той попипа ножа си, затъкнат дълбоко в пояса, но в това време влезе Мандю с наръч нацепени дърва, с малка брадва в дясната ръка. Той остави брадвата до вратата, изохка, кимна на чирачето си да я прибере и остави дървата при огнището. „Сега“ — врътна глава момчето, но дали защото се улиса, или трябваше да ходи някъде другаде, ала след малко то излезе навън и не прибра брадвата. То се бави някъде, върна се, излиза още два пъти за малко, но пак не прибра брадвата. Диню я поглеждаше крадешком, защото му се струваше, че нечие око в кафенето го следи и че ако се втренчва много-много, ще вземат да си я приберат. „С нея ще го хрясна!“ — отсече той с ожесточение и се загледа пак нагоре, отдето трябваше да се зададе Ганчовски.