4
Софрата беше сложена на сайванта. Гостите привършваха яденето, изтърсваха скутовете си, изтриваха се с кърпите. Жените поглеждаха Младена, тършуваха с погледи струпаните до него дарове, преценяваха ги.
— Хубавичко го премениха — пошушна Станка Сарайдаркина на Гана Малтрифонова и си рече наум: „То такава премянка само колкото да не е без нищо…“
— Ново не са правили — отвърна Гана.
— Обущата са нови.
— Само едни обуща…
Точно срещу Младена седеше Гела Арнаутката. Младен беше облечен с великденската салтамарка на Минча, с новия му пояс и летните му потури, поизбелели и поизтъркани на ръбовете.
— Широчки му са — каза Арнаутката на съседката си и посочи с поглед насреща.
— Минчо, Бог да го прости, беше по-едричък — отвърна съседката, като гребна една лъжица жито и го налапа бавно. Тя беше огледала пременника и всичко беше преценила, та без да го погледне сега, допълни: — Ама не му стоят лошо…
Но Арнаутката не я слушаше вече, тя беше надала ухо към Димо Стойков.
— И докъде, казваш, е стигнала работата с мерата на Георги Ганчовски? — питаше чичо Продан.
— А бе и от общината човек нищо не може да разбере — обясняваше Димо с широки ръкомахания. — Казват, следствието било започнато, ама докъде е докарано, не мога да излъжа. Ганчовските са побеснели: заплашват свидетелите, обещават подкупи, заканват се, че ще изселят всичките си противници…
— Че тогава цялото село трябва да изселят — подхвърли един стар човечец с бозови потурки и погледна хитро под гъстите си побелели вежди.
— Нищо няма да направят — кимна успокоително чичо Продан. Дигне ли се един народ за правдината си, мъчно се върви срещу него… Когато Минчо подкачи тая работа, не вярвах, че ще излезе нещо от нея. Да изправиш цяло село срещу Георги Ганчовски, пиши я, виках му, загубена. Бе сила беше този човек, не е шега работа… Пък то… Малко по малко наежиха се тия хора, да ги не познаеш… То общо нали е, не държат както трябва, ама и толкова стига…
— Няма къде да си пасем добитъка! — разпери ръце Иван. — Общо, общо, ама всички се ползуват от тази мера. Който си има ливада, пак е добре. А колко са, дето имат? Другите на селското чакат…
— Народ, какво да го правиш — обади се Кина.
— Трябва да умееш да го прикоткаш — забележи чичо Продан. — Минчо, Бог да го прости, много го биваше за тези работи…
— Хубаво я курдиса той — рече важно Димо. — Тури срещу Ганчовския хора, дето гък не може да им каже.
— Ами нали Ганчовският я купи тази земя! — стрелна го отсреща Арнаутката. — Как така ще му я вземат на човека?
— Търгът е неправилен — поясни Иван.
— Нали общината му я продаде? — настояваше Арнаутката.
— Продаде я, когато Ганчовски беше депутат! — сопна се Димо. — Разтури съвета, постави аргатите си в тричленката и тогава направи търга. Така и баба знае да прави търг.
— Пък и какъв търг? — допълни живо Иван.
— Търгът — каквито са и всичките му работи. Отпечата тука, в града, на един техен вестник обявлението, купи всички парчета, та никой ред да не може да прочете от него и така си нареди работата… — Димо приказваше с омраза и гледаше остро Арнаутката. Чичо Продан слушаше захласнат и кимаше одобрително с глава.
— Ами на търга, на търга какво беше? — дигна той заканително ръка. — Никому не дадоха да припари вътре.
— А бе то такъв хайдутлук не е бивал! — обърна се към него Димо. — Хилядо декара ли са, колко…
— Хилядо и сто — рече Иван.
— Хилядо и сто декара ги купи по хилядо и петстотин лева и още същата година ги даде под наем на Нико Оризарина по хиляда и осемстотин за година…
— Триста хилядарки чисто — с лявата ръка в десния джеб — обади се Младен.
— Това само от първата година — обърна се чичо Продан. — Ами сетне?… Милиончета, милиончета…
— Който умее, нека печели — подхвърли Арнаутката.
— Така всеки умее — сопна се Димо. — Да ти продават земя по хилядо и петстотин лева, когато и глухо, и сляпо знае, че веднага ще я дадеш под наем по хилядо и осемстотин лева декара…
— Слушай, сватя — обърна се меко чичо Продан. — Тогава… коя година беше, знаеш ли?
— Търгът ли? — погледна го Иван. — Търгът беше през хилядо деветстотин и трийсета.
— Че тогава на Джендембаир земята се продаваше по пет хиляди декара… Какво ми приказваш ти: който умее… Че е далавера, далавера е, то това е ясно, ами кажи ми ти на мене, ще си върне ли той паричките, дето ги е прибрал оттогава?