— Магия ли му правиш, цаката ли му улучваш — подпитваше шеговито Димо, — ама знаеш си един сигурен доход, и това му е…
— Магията му е тука — хилеше се поласкан чичо Продан и тракаше с пръст главата си.
— Виках на нашия мъж — подхвана бавно и проточено една кръглолика жена, която на всеки две-три думи облизваше устните си, — виж, викам, кога го сее сватанакът Продан, та и ти тогава го посей. Пък той ми вика: гледал съм го, вика, ама пак не става, пущината. Сватанакът Продан, вика, знае и нивата си как да приготви, и семето как да подбере, пък ние, вика, какви земеделци сме ние!
Чичо Продан избърса мустаците си, за да прикрие широката си усмивка, и рече възгордяно:
— Всяка работа си иска майстора. Мене и Ганчо Хаджиолов ме пита: как, пита, го сееш тая пущина, та не сбъркваш? Пък аз му викам: кажи, викам, как ти всяка година докарваш царевицата, тогава и аз ще ти кажа.
Някои от гостите бяха свили кърпите, но продължаваха да обират бавно чиниите. Тошка надничаше от вратата и носеше още ядене, поприсипваше тук-там, подканяше:
— Яж, лельо… Хапни си, сватя… Ти, чичо, от житото хич не си взе…
— Ами седни и ти де — скара й се галено чичо Продан. — Откога си на крака… Пък няма и защо да носиш вече, ние ядохме и преядохме…
Гостите дигнаха глави, изгледаха я продължително и кимнаха одобрително глава. Тошка приличаше на вейка, черната й пребоядисана фустанела висеше като закачена на тояга. Нямаше прежната руменина на лицето й, бузите й бяха се стопили, очите й, закръглени дълбоко, горяха като възпалени.
— Изсъхнала, сиромашката — промърмори Станка Сарайдаркина, като се поприведе към Арнаутката.
— Да си на мястото й и ти ще изсъхнеш — отвърна Арнаутката и погледна злобно свекървата.
Старата седеше прегърбена в ъгъла на сайванта и мляскаше полекичка. Тя мълчеше и само от време на време подканяше:
— Яжте де, яжте.
Когато забележеше, че яденето пред някого от гостите се е привършило, подпираше се тежко на ръце, изправяше се с въздишка и като се претъркваше по гърбовете на насядалите жени, отиваше в кухнята. Така тя ходи три-четири пъти и все донасяше по нещо.
— Какво току се тътреш, Марьоло! — смъмри я засрамена Кина. — Ако трябва нещо, кажи, булката Тошка ще го донесе.
— И аз мога, како — отвърна тя спокойно, като че не беше го направила нарочно.
— Можеш да тровиш снаха си — изсъска Арнаутката. Гостите се престориха, че не са чули нищо, но се спогледаха хитро. Старата не трепна. Тя мляскаше наведена и само навремени се стряскаше от нещо, дигаше глава и се разглеждаше като събудена от тежък сън.
— Само за четиресе дни грохна, да речеш, че не е Марьола — погледна я съчувствено Гана Малтрифонова.
— Нещо не се погаждат със снахата — наведе се шепнешком кръглоликата съседка.
— Ами то си е така: умре ли кътникът, къщата се разтурва…
— Ще женят Ивана! — наведе се още веднъж поверително съседката.
— Време му е.
Жените си шушукаха, споглеждаха се, клатеха глави. Някои започнаха да си прибират хлябовете, да простират кърпите, да се размърдват.
— Какво така! — изгледа ги Кина. — Хапнете си, хапнете си още.
— Сполай ти, ядохме — отвърна Гана и се дръпна назад.
Софрата се разтури.
Тошка и свекървата се сбогуваха с гостенките, изпровождаха ги до пътната врата, приказваха, наръчваха. На улицата се разменяха най-скритите приказки, припомняха се забравени новини, шушнеха се на изпроводяк най-потайните клюки. Там и старата се увлече в разговори, на всички каза по нещо и сума нови работи научи.
Когато Тошка се върна под сайванта и отскочи до кухнята, Арнаутката я издебна, смигна и й посочи с поглед салмичката. Тошка помисли да иде ли, или да не отива, поколеба се и отиде. Леля й я дръпна мълчешката навътре.
— Тошка, лели! — измери я тя с укорен поглед. — Ами защо си отслабнала така, лели?… Хич бива ли така мари, ами ти на светица си замязала вече, какво е това чудо от тебе, каква е тая работа?… Ами къде ти е снагата ма, лели, къде ти е хубостта?
— Нищо не ми е, лельо, добре съм — отвърна с разтреперан глас Тошка.
— Какво не ти е нищо ма, лели, я се погледни! И да не дойдеш досега да ми кажеш на какъв хал си изпаднала!…
— Как да дойда? — взе да се предава Тошка.
— Как да дойдеш ли? — опули се срещу нея Арнаутката. — Че ти от нея ли ще се плашиш ма, тая ли холера ще слушаш!… На нея ли ще се подчиняваш! Че ти на нея ще й угодиш само когато те види на носило, кукумявката й проклета!… Ами защо не си ми казала досега, защо си мълчала, а?