— Ако не искаш да те наричат глупак, не се дръж като такъв. — Вече не я интересуваше колко е ядосан. Собственият й гняв — чувството й за справедливост — ръководеше думите й. — Смяташ ли, че да имаш осигурен дом, храна и дрехи е достатъчно? Алисън не е някакво домашно животинче, а дори и едно животинче има нужда от обич. Тя жадува за тях пред очите ти. А сега, ако ме извиниш, бих искала да измия тази кал от себе си.
Джордан я улови за ръка, преди да успее да мине край него. Завъртя я обратно и я изтика към една от тоалетните в дъното на коридора. Без да проговори, тя пусна чешмата и започна да се почиства. Джордан не казваше нищо, докато думите й отекваха в главата му. През това време Кейси здравата се проклинаше.
Нямаше намерение да избухва така. Въпреки че наистина възнамеряваше да поговори с него за Алисън, беше планирала да подходи към темата дипломатично и спокойно. Последното нещо, което й се искаше, беше да излее мислите си в поток от обиди. Винаги е била на мнение, че колкото повече крещиш, толкова по-малко те чуват. Непрекъснато си напомняше да не проявява излишна емоционалност в отношенията си с Джордан Тейлър. И въпреки това продължаваше да го прави. Пое кърпата, която й подаде, и старателно подсуши ръцете си.
— Извинявай, Джордан.
Очите му я наблюдаваха сериозно.
— За какво по-точно?
— По-точно за това, че ти крещях.
Той бавно кимна с глава.
— Значи за начина на изразяване, а не за съдържанието — поясни и Кейси въздъхна тежко. Не е лесен мъж.
— Правилно. Склонна съм да проявявам нетактичност. — Забеляза начина, по който върти кърпата в ръцете.
Чувства се неловко, отбеляза той, но няма да отстъпи. За момент, макар и неохотно, изпита възхищение.
— Защо не започнеш отначало? — предложи й на глас. — Без да крещиш.
— Добре. — Кейси изчака за момент, за да обмисли подхода си. — Алисън дойде да ми се представи вечерта, когато пристигнах. Видях безупречно облечено момиче с лъскави коси и изискани маниери. И отегчен поглед. — Състраданието отново се пробуди при спомените. — Не мога да приема отегчението, Джордан — не и при дете, което има целия живот пред себе си. Това разби сърцето ми.
В гласа й отново се прокраднаха чувства, но това бяха друг вид емоции. Този път не ставаше дума за гняв. Убеждаваше го да види нещата през нейните очи. Джордан се съмняваше, че изобщо си дава сметка за настойчивостта на погледа си. Тя мислеше единствено за детето. Съпричастието й го развълнува. Още една изненада.
— Продължавай — подкани я той, когато замълча. — Кажи си всичко.
— Не е моя работа — отново усука кърпата в ръцете си Кейси. — Имаш пълно право да ми го кажеш, но това с нищо няма да промени начина, по който се чувствам. Знам какво е да изгубиш родителите си — отхвърлянето, ужасното объркване. Имаш нужда от някой, който да ти помогне да проумееш всичко това, да запълниш празнотите, които дори не разбираш. Няма нищо по-съкрушително от загубата на хора, които обичаш и на които разчиташ. — Пое дълбоко дъх. Казваше му повече, отколкото възнамеряваше, но едва ли би могла да спре. — То не е нещо, от което се съвземаш за ден или за седмица.
— Много добре го знам, Кейси. Той беше мой брат.
Очите й потърсиха неговите и откриха нещо съвсем неочаквано. Той също бе обичал дълбоко. Цялата й предпазливост се стопи. Протегна се, за да докосне ръката му.
— Тя има нужда от теб. Нищо не е като любовта на едно дете, Джордан. Децата не поставят условия за чувствата си. Те просто дават. В това има някаква невинност, която губим, когато пораснем. Алисън търси някой, когото отново да обича.
Джордан сведе поглед към ръката, която лежеше върху неговата. Замислено я обърна и се вгледа в дланта й.
— Ти поставяш ли условия за чувствата си?
Погледът на Кейси остана спокоен.
— Щом веднъж ги дам, не.
— За момент я изгледа изпитателно, леко присвил очи.
— Ти наистина обичаш Алисън, нали?
— Да, разбира се, че я обичам.
— Защо?
Кейси се взря в него с искрено объркване.
— Защо? — повтори тя. — Тя е дете, човешко същество. Как мога да не я обичам?
— Тя е детето на брат ми — тихо отвърна той, — а изглежда, че не съм я обичал достатъчно.
Трогната, Кейси постави ръце на раменете му.
— Не. Да не разбираш и да не обичаш са две напълно различни неща.
Този простичък жест го развълнува.
— Винаги ли прощаваш толкова лесно?
Нещо в очите му накара сигналните лампички в главата й да засветят. Отново се приближаваше твърде близо до най-съкровената й същност. Веднъж проникне ли там, Кейси знаеше, че никога няма да се освободи от него.
— Не ме канонизирай, Джордан — изрече предизвикателно. Това беше най-успешната й защита. — От мен ще излезе ужасна светица.