— Не са ти приятни комплиментите, а? — Тя понечи да отдръпне ръцете си, но той постави своите отгоре им, за да ги задържи на раменете си.
— Обичам ги — възрази тя. — Кажи ми, че съм умна и направо ще се разтопя.
— О, комплименти за ума ти. Предполагам, че си свикнала с тях — усмихна се той. — От друга страна, ако реша да ти кажа, че си много сърдечна, много благородна личност, на която ми е трудно да устоя, ти ще го отхвърлиш.
— Не го прави, Джордан. — Беше прекалено близо, а вратата ги отделяше от останалата част на къщата. — Лесно уязвима съм.
— Да — изгледа я някак странно, — това също е изненада.
Сведе устни, за да я целуне. При първия допир, усети как пръстите й се напрягат на раменете му. После се отпусна и се предаде. За втори път през този ден, Кейси се влюби. Почувства отдаването на сърцето си като физическо усещане — този път болезнено. Ще те нарани, предупреждаваше я разумът й, но вече бе твърде късно.
— Миришеш на сапун — прошепна той, докато устните му блуждаеха по лицето й. — А по носа ти има цяла дузина лунички. Желая те повече, отколкото някога съм пожелавал която и да е друга жена. — Гласът му звучеше пресипнало. — Дявол да те вземе, не мога да го разбера!
Когато устните му отново се върнаха на нейните, Кейси усети вкуса на гнева. Езикът му се забиваше все по-дълбоко, докато я притегляше още по-близо. За първи път в живота си Кейси отдаваше всичко — тяло, сърце, ум.
Ръцете му я обгърнаха и тя не оказа съпротива, а ги остави да се скитат на воля. Знаеше, че разумът много бързо ще се завърне. Притегли го по-близо в желанието си да се изпълни с усещането за него. Пръстите й се впиха в косата му, после надолу по мускулите на раменете и отново обратно. Искаше да усети силата му — сила, равностойна на нейната.
Джордан плъзна и двете си ръце под блузата, за да улови гърдите й. Кожата й беше невъзможно мека — толкова мека и гореща като вътрешността на устата й. Чу я как стене, докато пръстите му докосваха зърната й. Знаеше, че е лудост, но не желаеше нищо друго, освен да я има. Желанието му го тласкаше така, както никога преди. Изкушаваше се да я повали на пода и да я обладае — бързо, грубо — и да свърши с това. Ще се върне ли после разумът? Ще стане ли животът му отново неговият собствен живот?
— Нуждая се от теб — изрече задъхано. — И това не ми харесва.
— Да — кимна тя, твърде добре разбирайки чувството му. — Нито пък на мен.
— Ами ако дойда в стаята ти тази вечер?
— Недей! — Кейси отметна с две ръце косата от лицето си. Трябва да помисли, но мисленето беше невъзможно, когато можеше единствено да чувства. — Не сме готови, и двамата.
— Не съм сигурен дали вече имаме някакъв избор.
— Може би не. — Пое дълбоко дъх и усети, че започва да си възвръща равновесието. — Но защо засега да не се въздържим да влизаме заедно в баните?
Разсмя се и улови лицето й в ръка. Досега не беше познавал друг човек, който така лесно да го разсмива.
— Наистина ли смяташ, че това ще помогне?
Кейси тръсна глава.
— Не, боя се, че няма, но това е най-доброто, което мога да сторя в момента.
Четвърта глава
Алисън седеше на розовата сатенена покривка и наблюдаваше как Кейси се гримира. Разноцветните бурканчета и тубички, разположени по тоалетната масичка, я очароваха. Приближи се и колебливо започна да ги докосва с пръсти.
— Кога смяташ, че ще бъда достатъчно голяма, за да се гримирам? — Вдигна шишенце със сенки за очи, за да го огледа по-отблизо.
— Няма да е в близките две-три години — отвърна Кейси и продължи да потъмнява миглите си. — Но с това твое лице няма да имаш нужда от изкуствено разкрасяване.
Алисън се наведе, за да погледне двете лица в огледалото.
— Но ти използваш, а си много по-хубава от мен. Имаш зелени очи.
— И котките имат — подхвърли Кейси и се усмихна. — Кафявите очи са много ефектни, особено при руси хора. Нищо не разбива повече мъжките сърца от чувствени кафяви очи и дълги мигли. Когато станеш на петнайсет, всички момчета ще са в краката ти. — Видя как Алисън се усмихва и изчервява. Само не започвай да използваш чара си твърде рано — предупреди я тя и дръпна косата й. — И никакви пърхащи мигли тази вечер. Не мисля, че доктор Роудс ще може да го понесе.
Алисън се изкиска и седна на ръба на шезлонга.
— Баба казва, че доктор Роудс е фин мъж с име в обществото.
— Обзалагам се — промърмори повече на себе си Кейси и взе червилото. — Аз лично повече го възприемам като плюшено мече.
Алисън затули устата си и вдигна очи към тавана.
— Кейси, говориш най-странни неща.