— Чудесно. Ако успея да я изровя, можете да я вземете още тази вечер. — Гребна още една лъжичка от десерта.
— Боя се, че всичко това е прекалено сложно за мен намеси се Биатрис и се усмихна мило на Хари, напълно пренебрегвайки Кейси. — Вие, психолозите и антрополозите, силно ме впечатлявате с теориите и философиите си за живота.
— Стига, Биатрис, едва ли мога да мисля, че теориите ми са впечатляващи — скромно вметна Хари.
— Чудя се каква ли е философията за живота на Кейси — замислено изрече Джордан и й отправи една от очарователните си усмивки. — Сигурен съм, че всички непременно ще бъдем впечатлени.
Кейси облиза гърба на лъжицата си.
— От гледна точка на антрополога, Джордан… — Замълча, за да вдигне чашата си с вино. — Животът е като мустаците — може да е прекрасен или ужасен, но винаги гъделичка.
Джордан се разсмя, докато Хари отпиваше доста солидна глътка вино.
Половин час по-късно двамата мъже се усамотиха в стаята за игри. Джордан подреждаше топките върху масата за билярд и слушаше доста смутените забележки на Хари по отношение на Кейси.
— Няма нужда да се безпокоиш, Хари — даде знак на доктора да започне. — Кейси ми дава всичко, от което се нуждая, и дори повече. Намирам за невероятни запасите от знания в този неин необикновен мозък.
— Точно в това е въпросът. — Хари нанесе началния удар и се намръщи. — Тя е необикновена.
— Може би точно ние, останалите, сме необикновени — промърмори Джордан. Откакто беше влязла в живота му, вече в нищо не беше сигурен. — Във всеки случай познава своята област, така както повечето хора знаят азбуката. — Зае позиция за удар. — Без нея никога нямаше да постигна дълбочината, която искам. — Удари, вкара топката и се премести на следващата позиция. — И нещо повече, тя е най-интригуващата жена, която някога съм срещал.
— Нали няма да се обвързваш с нея в личен план?
— Полагам огромни усилия — намръщи се Джордан, когато петата топка не попадна в дупката.
— Джордан, една интимна връзка с нея може да попречи на работата ти. Казах ти още когато прочетох бележките ти, че това е творба за наградата „Пулицър“. Вече имаш нужния авторитет.
— Може би ще е по-разумно първо да довърша книгата и едва после да мисля за „Пулицър“. Ти си наред, Хари — подкани го Джордан.
Хари вкара две топки и пропусна третата. Докато удряше, внимателно обмисляше следващите си думи.
— Забелязвам, че си малко изнервен напоследък, Джордан. Канех се да ти предложа ваканция, след като завършиш книгата.
Джордан се усмихна и се наведе над масата, после нагласи щеката.
— Да не би да се опитваш да ме предпазиш от Кейси, Хари?
— Не бих го казал точно… по този начин — сопна му се той и се подпря на щеката. — Давам си сметка, че госпожица Уайът е доста привлекателна, по един твърде необичаен начин. И е доста смущаваща.
— Хм, смущаваща — измърмори Джордан. — Тя просто те завладява. Не мога нищо да направя, а и не съм сигурен, че искам. Единственото нещо, което знам със сигурност, е, че тя ми отвори някои врати, които не подозирах, че съм затворил пред себе си.
— Нали не си започнал да се увличаш… — Хари потърси точната дума — Емоционално?
— Дали съм влюбен в нея? — навъси се Джордан. Вкара деветата топка и отбеляза точките. — Нямам ни най-малка представа. Знам само, че я желая.
— Скъпо момче — започна Хари — сексът е… — Млъкна и се прокашля.
— Да? — подкани го Джордан, без да успее да потисне усмивката си.
— Необходима част от живота — сковано довърши Хари.
— Изненадваш ме, Хари — усмихна се по-широко. — Твой ред е.
И двамата мъже погледнаха към вратата, която се отвори със замах.
— Господи, Джордан, наистина трябва да поставиш упътване с маршрута — влетя вътре Кейси, понесла дебела книга. — Никога не съм виждала толкова много коридори. Книгата ви, доктор Роудс. — Остави я на една маса и издуха бретона от очите си. — Да не съм нагазила в свещена територия?
Джордан се подпря на щеката си. Защо всяка стая сякаш оживява, когато тя влезе в нея?
— Щеше ли да има някакво значение? — попита я с усмивка.
— Разбира се, че не. Винаги нагазвам в свещената територия. Може ли да получа нещо за пиене?
— Вермут? Не съм се запасил с текила тук долу.
— Да, благодаря. — Вече бе заета с огледа на стаята. Беше просторна и свободна, с благодатно отсъствие на коприна и брокат. Дървеният паркет, за който беше предположила в салона, тук можеше да се види открит, а на прозорците имаше обикновени бамбукови щори. Беше безупречно чисто, но се забелязваха признаци на живот. В калаена поставка имаше наполовина изгоряла дебела свещ. На една лавица бяха струпани купчина плочи, една или две, от които бяха разместени.