— Много от алгонкините били приятелски настроени към белите заселници за определен период. Зависи за кое племе става дума. Въпреки това…
— Идеално! Прекрасно! — Серена пъхна ръката на Кейси под мощната си мишница. — Отмъквам я за един час, Джордан. Твърде е хубаво, за да го пропусна. Ти си пийни още шампанско — потупа го майчински по бузата тя. — Ще ти я пратя обратно, след като приключа.
Кейси погледна през рамо и сви рамене, докато я отвеждаха.
— За първи път ми се случва — каза по-късно Кейси — да срещна човек, който да успее да ме наддума. — Облегна се на задната седалка на таксито, сгушена в извивката на рамото му. — Чувствам се порядъчно посрамена.
— Сериозно се замислих дали да не я удуша след първия час. — Беше близо и уханието на косата й го заливаше. Беше топла и малко сънена, малко развеселена от шампанското. Желаеше я. — Възползва се от теб в продължение на цели два часа и десет минути.
Кейси се разсмя тихичко.
— Тя е чудесен човек.
— И аз винаги така съм смятал, но до тази вечер.
— Много те обича — вдигна усмихнато поглед към него Кейси. — Каза ми, че си великолепен писател, прекрасен мъж, особено когато забравиш да се държиш любезно. — Отново се разсмя, като видя учуденото му изражение. — Трябваше да се съглася с нея.
— Ако книгите на Серена могат да служат за барометър, тя предпочита по-земен тип мъже.
— О, Джордан, ужасно ми харесва, когато се правиш на важен. — Леко го гризна по ухото. — Защо не ме целунеш пак така, както го направи там? Беше малко мъжкарско и господарско.
— Дявол да те вземе, Кейси! — Смееше се, докато притискаше устни в нейните.
— Мм, продължавай да ме ругаеш и ще бъда твоя — измърка тя.
— Внимавай — предупреди я той, чувствайки как страстта му се разгаря въпреки закачките й. — Търпението ми се изчерпа още преди час.
Кейси отново се изсмя и положи замаяната си глава на рамото му.
— „И той изгаряше по нея, изгаряше с нажежена до бяло страст, която само тя можеше да утоли.“ — Въздъхна и се сгуши в него. — Серена Нюпорт, „Жената от Честърфийлд“.
Не е само развеселена от шампанското, изведнъж осъзна Джордан, доста здраво е пийнала.
— Кейси, ти си фиркана — изрече развеселено на глас.
— Добре казано — съгласи се тя. — Вие, писателите, умеете да си служите с думите. — Повдигна устни точно под неговите. — Ще се възползваш ли от състоянието ми?
— Абсолютно.
— О, хубаво — обви ръце около врата му. — Започни веднага.
Таксито спря пред хотела и Джордан се освободи.
— Защо първо да не платя на шофьора?
— Подробности. — Кейси стъпи на тротоара с помощта на портиера. Хладният въздух, все още примесен с мирис на сняг, охлади лицето й, но с нищо не помогна да се проясни главата й. — Джордан! — пъхна ръка в неговата, когато я настигна. — Изведнъж се сетих за нещо, което каза в таксито за барометъра на Серена. Означава ли това, че си чел книгите й?
— Разбира се, че съм чел книгите й — задържа я, докато влизаха през вратата и прекосяваха фоайето. — Това изненадва ли те?
— Направо съм смаяна!
— Смайващо е, че изобщо можеш да се държиш на краката си — отвърна той и натисна копчето за асансьора.
— Ама, Джордан, много ми е трудно да си те представя как четеш „Жената от Честърфийлд“! — Кейси се остави да я вмъкнат в асансьора.
— Защо? — натисна бутона за техния етаж и после я притегли в ръцете си. — Ако трябва да цитирам Джърмейн, Серена измисля дяволски истории.
После започна да я целува с припряна и нетърпелива страст, която я накара да загуби почва под краката си. И без шампанското щеше да й се завие свят. Когато ръката му се плъзна по гърба й, усети хладната коприна върху кожата си. Възбудата бавно се разпалваше в нея, докато накрая остана напълно покорна в ръцете му. Подклажданата от виното страст се разпалваше от докосването му. Усети меките й устните под своите и езикът му проникна навътре, за да потърси нейния. В слабините й пулсираше желание, а главата й напълно се замая. Едновременно се олюля, стана й горещо и сякаш отплува. Не можеше повече да се притиска в него, просто се размекна като восък при първата си пълна капитулация.
— Божичко, Кейси, никога не съм си мислил, че един асансьор може да се движи толкова бавно. — Зарови лице в косите й и се опита да призове обратно собствения си здрав разум. Беше толкова отпусната, така изцяло отдадена на желанието си да я люби. Почувства се невероятно силен. Досега не беше разбрал, че дори и слабостта й ще му подейства възбуждащо, след като именно силата го бе привличала у нея.
Вратата на асансьора се отвори и той я изведе навън в коридора.
— Джордан! — Кейси отново се обърна към него и се облегна с вдигнато нагоре лице. Очите й бяха замъглени, но усмивката й се отразяваше в тях.