— Какво?
— Спомняш ли си какво направи Честърфийлд с Мелани в осма глава, точно преди корабът да бъде нападнат от британската фрегата.
Той се усмихна.
— Случайно си спомням. Защо?
— Ами — отново обви ръце около врата му тя — чудех се… от чисто научен интерес, дали художествената измислица може да се реализира на практика. Смятам да напиша материал по въпроса.
— И искаш аз да ти помогна да изпробваш теорията си?
— Точно така — прокара ръка през косата му. — Имаш ли нещо против?
— В интерес на науката, бих могъл да се съглася — вдигна я на ръце. — Не започваше ли с нещо такова? — Пъхна ключа в ключалката и я внесе вътре.
Девета глава
Тя още спеше, когато Джордан се събуди. Незабавно усети топлината й и лекото гъделичкане на косите й по рамото му. Стаята все още тънеше в сумрак с дръпнатите тежки завеси на прозорците, но бързият поглед към часовника му даде да разбере, че вече е утро. Имаше уговорена среща точно след час. Въздъхна и сведе поглед към Кейси.
Не познаваше друг човек, който да спи толкова дълбоко. Отметна косата от челото й, а тя дори не помръдна.
Спомни си изминалата нощ — сънливата чувственост, дрезгавия смях, натежалите клепачи. Ако беше човек с повече въображение, би си помислил, че е вещица. В нея имаше нещо нетленно. Всеки път, когато сметнеше, че има власт над нея, установяваше, че е в плен на нейната власт.
Но сега, докато спеше, приличаше на всяка друга жена. Сега беше просто жена, заспала след нощ, прекарана с шампанско и секс. Тогава как се получава така, питаше се Джордан, че все още го вълнува? Заспала, не може да го облъчва с безумния си чар или да мята онези погледи, които едновременно го приканват и предизвикват. И все пак го привлича, дори както си лежи ей така. Надвеси устни над нейните.
Целувката на Джордан беше съвсем внимателна и Кейси не помръдна. Беше го искал — да се пробужда до нея. Да я събужда. Устните й бяха толкова меки, струваше му се, че може да потъне в тях. Прошепна името й и отново я целуна. Лицето й изглеждаше бледо без грим, а на носа й имаше съзвездие от няколко лунички. Целуна я по бузата и ръката му потърси гърдите й. Кейси не се събуди, не се размърда, а само лекичко въздъхна в съня си. Намери с устни пулсиращата вена на гърлото й и усети спокойните й удари. Неговите вече започваха да се учестяват.
Милваше я нежно, усещайки как страстта му се разгаря. Познал омаята на притежанието, той прокара ръка по цялата й дължина. Кожата по вътрешната страна на бедрата й беше мека като кадифе. Простена, разтърсен от силата, с която я желаеше.
Поднесе устни към ухото й, към слепоочието, после обратно към устните й, за да ги разтвори настойчиво. Отговорът й се забави, докато я изтръгваше от съня, после устните й се раздвижиха под неговите с тих стон. Сърцето й внезапно заби учестено под ръката му. Проникна в нея, преди още да се е събудила напълно, като я увлече в страст не по-малко безумна от своята.
Отново се беше сгушила в него, здраво притиснала ръце и положила глава на вече любимото си място в извивката на рамото. Въздъхна и го целуна там, където устните й най-лесно можеха да достигнат.
— Добро утро — отрони щастлива.
Пробуждаше у него нещо примитивно, с което не беше сигурен, че се чувства много удобно. Никога не беше изпитвал такава силна страст, каквато тя успяваше да изтръгне от него. Смехът в гласа й беше неустоим.
— Добро утро. Как се чувстваш?
— Мм, чудесно — гушна се по-плътно. — А ти?
— Отлично, но аз не залитах снощи. — Отдръпна се съвсем мъничко, точно колкото да може да я вижда. Погледът й беше бистър. Когато устните й се усмихнаха, трапчинката в ъгълчето се появи отново. — Нямаш ли махмурлук? Би могло да се очаква.
Никога нямам махмурлук — целуна го лекичко Кейси. — Отказвам да повярвам в съществуването му. — Претърколи се, докато се озова отгоре, подпряна на гърдите му. — Даваш ли си сметка колко неприятности могат да бъдат спестени, ако просто не вярваме в съществуването им? — погледна го отвисоко тя.
— Интересна теория.
— Имам десетки такива.
— Забелязах — усмихна се и прокара пръст по бузата й. — Теорията ти от снощи беше особено интересна.
Кейси се разсмя и отпусна чело върху гърдите му.
— Получи се.
— Прекрасно.
— Ще кажем ли на Серена? — Вдигна глава и очите й блеснаха закачливо.
— Мисля, че не. — Отново го целуна.
— Спомняш ли си как веднъж ти казах, че имаш страхотно тяло?
— Да, спомням си, че тогава останах изненадан. Но и тогава все още не те познавах.