Кейси простена, докато ръцете му се спускаха към хълбоците й.
— Все още мисля така — положи лице на гърдите му. Усещаше в себе си някакво доволство, което никога преди не беше изпитвала. — Днес имаш срещи, нали?
— Да, едната е след… — Вдигна ръка, за да погледне часовника си — …след около половин час. Ще закъснея.
— Ако бяхме на Фиджи — пророни замечтано, — можехме да си останем цял ден така и нямаше да ти е нужен часовник.
— Ако бяхме на Фиджи — отвърна той, — нямаше да имаш твоя сняг.
Кейси отново въздъхна и затвори очи.
— Толкова си логичен, Джордан. Това е едно от нещата, които най-много обичам в теб.
Той не каза нищо. Не беше споменавала, че го обича от първия ден, когато изповяда любовта си. Искаше да го чуе отново, за да може да изследва собствената си реакция. Усети я как пак се унася в сън.
— Не ми е приятно да те оставя сама — прошепна той.
— Там навън има милиони хора — прозя се и се намести по-добре тя. — Изобщо няма да съм сама.
— Предпочитам да съм с теб.
— Не се тревожи за мен, Джордан. Ще потърся някаква спортна риза и джинси за Алисън. Нещо евтино и обикновено, което да може да си облича.
— За да прави кални скулптури? — Усети как усмивката отново напира на устните му.
— Хм — усмихна се тя при спомена за израза на лицето му първия път, когато ги бе видял, целите в кал. — А искам и да видя всички коледни украси. Ще си прекарам много по-забавно от теб.
— Можеш ли да намериш пролука в натоварената си програма, за да се срещнем за обяд?
— Хм, може би. Къде?
— Ти къде искаш? — Знаеше, че вече трябваше да е станал и да се облича, но му беше невъзможно да помръдне.
— „Раджа“ — сънено изрече тя. — Западна четиридесет и осма улица.
— В два часа тогава.
— О кей. Взех ли си часовника? — попита го.
— Никога не съм те виждал да носиш.
— Държа го в чантата си, за да не ме притеснява.
Целуна я по главата.
— Трябва да ставам. Ако остана още малко, ще поискам отново да те любя.
Кейси вдигна лице с полузатворени клепачи.
— Обещаваш ли?
Той я привлече обратно към себе си.
— Двадесет минути закъснение. — Агнес строго изгледа часовника си. — Това не е в стила ти, Джордан.
— Извинявай, Агнес — настани се в черния кожен фотьойл той. Тя седна зад двуметровото бюро. Беше отрупано с ръкописи и документи. Джордан винаги бе смятал, че седнала зад това бюро, Агнес прилича на генерал, командващ битка.
— Добре. — Забеляза веселите искрици в очите му и се облегна назад, като потупваше с молив по устните си. — Надявам се, че си е заслужавало.
Джордан повдигна вежда и замълча. Агнес и не очакваше друго. Никога не беше успяла да го подмами. Много уравновесен характер, помисли си не за първи път тя. Спомни си жизнерадостната жена, която беше довел със себе си предната вечер. Интересна комбинация.
— Относно сътрудничката ти — започна Агнес, отмествайки някакви документи. — Наистина ли е толкова добра, колкото те уверяваха?
— По-добра — отвърна той.
— Значи парите не са похарчени напразно — кимна тя.
— Искам да има процент от възнаграждението за нея.
— Процент от възнаграждението? — намръщи се Агнес и се размърда на стола. — Взе я на твърд договор.
— Ще трябва да вземе и процент — облегна се назад Джордан и кръстоса пръсти.
— Джордан, хонорарът, който й плащаш, е много щедър. — Гласът й звучеше търпеливо. — Личният ти живот е едно, но бизнесът си е бизнес.
— Това е бизнес — възрази той. Тонът на Джордан също беше търпелив, но и решителен. Агнес познаваше тези нотки и потисна въздишката си. Освен че беше спокоен и предпазлив, той беше и твърдоглав, и тя го знаеше. — Когато писахме предварителното споразумение, изобщо не съм подозирал, че ще мога да извлека толкова много от нея. Книгата е почти толкова нейна, колкото и моя, Агнес. Има право да получи от печалбата.
— Етичност — въздъхна Агнес. — Толкова си коректен, Джордан.
— Ти също, Агнес — усмихна й се той. — Иначе нямаше да си мой агент.
Тя само сви рамене.
— Какъв процент имаш предвид?
Кейси си пробиваше път през Гимбъл и се наслаждаваше на всяка минута от времето си. Попадна на разпродажба и сега в пазарската й чанта бяха натъпкани три спортни ризи и два чифта дънки. Пазаруването беше нещо, с което рядко се занимаваше, но когато се захванеше, го вършеше със страст. Можеше да похарчи триста долара за някоя рокля, без да й мигне окото, и да се пазари яростно за някой пуловер от пет долара. Провираше се сред тълпата и щастлива се впускаше в отделни сделки, докато обикаляше от магазин в магазин.