— Знаеш ли как става?
— Мисля, че бих могъл да се справя.
— Можеш ли да нижеш пуканки?
— Какво да мога? — Беше се разсеял, докато целуваше косите й.
— Да нижеш пуканки — повтори Кейси и сключи пръсти на врата му. — Това, което наистина ми се иска да направя в навечерието на Коледа, е да нанижа пуканки за елхата. И искам да взема на Алисън кученце.
— Чакай малко — отдръпна я от себе си Джордан. — Понякога ми трябва минутка, за да те догоня.
— Просто кажи „да“ и на двете и си помисли колко неприятности ще си спестим. Не бих могла да понеса елха без нанизи от пуканки, Джордан. Определено ми изглежда гола. А Алисън има нужда от кученце.
— Защо?
— Какво защо?
Джордан въздъхна и потърка основата на носа си между палеца и показалеца. Как успява да го постига толкова често?
— Защо Алисън има нужда от кученце?
— Преди всичко, защото го иска. Това е основателна причина — усмихна му се тя. — Освен това кученцето ще й бъде другарче и задължение. Какво мислиш за кокер шпаньолите?
Джордан се облегна на вратата.
— Трябва да си призная, че никога не съм се замислял много за тях.
— Ами помисли малко тогава — предложи тя. — Кротка порода, добре се приспособяват към деца. Домашният любимец е много важен в детството, Джордан. Притежаването му учи на множество ценни…
— Почакай — вдигна ръка, за да я спре Джордан. — Ще бъде по-просто, ако направо кажа „да“ и спестя и на двама ни доста време.
— Вече съм ти казвала, че си много логичен — усмихна се доволна от себе си Кейси.
Джордан постави ръце на раменете й.
— Мисля също, че проявяваш много голяма грижовност.
— И аз така мисля — весело отвърна тя. — Аз съм си много грижовна.
— Такава си — притегли я по-близо. — Независимо дали ти е приятно да го чуеш, или не. Промени толкова много неща в живота на Алисън… и в моя.
Не можеше да проговори, само положи глава на гърдите му. Обичам ви и двамата, каза си наум и здраво стисна очи.
— Означава ли това „да“ и за пуканките? — попита на глас. Беше толкова топло в прегръдките му, толкова сигурно. Невъзможно бе да повярва, че скоро ще трябва да ги напусне.
— Не мисля, че бих могъл да гледам гола коледна елха.
— Благодаря ти — притисна го тя.
— Сега и аз искам да те помоля за нещо.
Кейси отметна глава и му се усмихна.
— Чудесно си подбрал момента. Длъжна съм да отговоря с „да“ почти на всичко.
Той я целуна по носа.
— Може би ще си го спомниш при по-подходящ случай, но засега вероятно си забелязала, че майка ми доста се цупи, понеже не съм присъствал на нито едно от тържествата за празниците.
— В интерес на истината, да. — Гласът на Кейси остана весел. — Забелязах също и колко умело се преструваш, че не я забелязваш.
— Имам дългогодишен опит — сухо отвърна Джордан. — Но в края на седмицата ще има танцова забава в клуба, на която трябва да отида. Ела с мен.
— На среща ли ме каниш, Джордан?
— Така изглежда. — Внезапно се разсмя и поклати глава. — Караш ме да се чувствам на шестнайсет, Кейси. Ще дойдеш ли с мен?
— Обичам да танцувам. — Плъзна ръце нагоре по врата му и сключи пръсти. — Бих искала да танцувам с теб. — Целуна го и постепенно задълбочи целувката, докато чу тихия му стон на удоволствие. — Мисля да си купя нова рокля. Имаш ли любим цвят?
— Зелено. — Устните му се зареяха по шията й. — Като очите ти.
Кейси се засмя леко и се притисна по-плътно.
— Джордан, има още нещо, което трябва да ти кажа.
— Хм. Какво? — Устните му отново се озоваха върху нейните.
— За Алисън… — започна Кейси. — След като свърши тук, отиде да направи твоята стая.
— Какво да направи? — промърмори той, изцяло погълнат от страстта си към нея.
— Стаята ти.
— Стаята ми? — Джордан леко се отдръпна, за да я погледне. — Моята стая? — Огледа над главата й хартиените гирлянди и картонени фигурки. Когато отново погледна към Кейси, на лицето му се четеше изумление. — Моята стая ли?
— Повтаряш се, Джордан — разсмя се тя, докато той въздишаше тежко. Обви ръце около кръста му и силно го притисна. — Ще ти хареса — окуражи го. — Ще получиш дунапренен снежен човек.
На следващия ден следобед Кейси наблюдаваше как Алисън подрънква на китарата й. Техниката й беше все още неумела, но тя го компенсираше с ентусиазъм. Спомни си за първия път, когато видя Алисън да седи сковано пред пианото и да свири Брамс с определена прецизност и без никакъв интерес.
Няма го вече онзи празен поглед, помисли си тя и протегна ръка да я докосне. Какво ли би било да има свое собствено дете? После тръсна глава. Започва да става прекалено сантиментална и силно, твърде силно привързана.