— Тази жена — заговори майка му, извръщайки се към него — се държи непростимо грубо.
— Кейси? — обърна се към нея, като повдигна въпросително едната си вежда.
— Вероятно — съгласи се тя и се опита да отпусне напрегнатите си мускули.
— Госпожица Уайът решила на своя глава да изчезне заедно с Алисън за цял следобед, а след това има нахалството да ме критикува, защото изразих загрижеността си.
Раздвоен между смеха и раздразнението, Джордан отново се взря в Кейси.
— Бяхте много заети, а?
— Ходихме само за коледни покупки, чичо Джордан — втурна се до средата на стълбите Алисън, после спря, когато баба й се извърна към нея.
— Това не е твоя работа, Алисън. Връщай се в стаята си!
— Не смятам, че е необходимо. — Джордан заобиколи майка си и протегна ръка към Алисън. Тя премина тичешком останалите стъпала. — Е, изглеждаш сравнително невредима. Добре ли прекара?
— Беше чудесно — вдигна усмихнато лице към него тя. — Ходихме в „Макфардън“.
— Така ли? — хвърли бърз поглед към Кейси той. Познаваше я достатъчно добре, за да вижда какво се крие под безгрижната фасада. Вътрешно беше бясна, но и — колко любопитно, помисли си Джордан — нещастна. Какво ли е било изречено, преди той да се появи? Усмихна й се в желанието да я успокои. — Можехте да ме поканите да дойда с вас.
Кейси полагаше усилия да овладее гнева си. Много добре знаеше, че гневът не е начинът да се справи с Биатрис Тейлър. А трябва да се справи с нея, ако иска да запази спокойствието на Алисън. Помагаше й, като виждаше Алисън, застанала до рамото на Джордан.
— Ти работеше — отвърна му тя. — Пък и не смятах, че перспективата да обикаляш по магазините ще ти се стори много привлекателна.
— Кейси ти купи подарък, чичо Джордан.
— Така ли? — Привлече детето към себе си, но очите му не изпускаха Кейси.
— Шоколадови бисквити — поясни Кейси. — Алисън сметна, че са хубави.
— Очевидно смяташ да решиш въпроса с лека ръка — отново се обади Биатрис.
— Майко, няма нищо, за което да се тревожиш. Алисън се чувства чудесно.
— Много добре — кимна тя и мина покрай него, за да се качи обратно горе.
Кейси погледна към Алисън, която наблюдаваше оттеглянето на баба си.
— Съжалявам, чичо Джордан. Не знаех, че баба ще разсърди. Нямаше я, когато тръгвахме, и ние казахме на Милисънт в случай, че се чудиш къде сме.
— Нищо лошо не си направила — наведе се и я целуна по бузата той. — Баба ти вероятно е малко уморена след днешния обяд, това е. Има нужда от почивка. Защо занесеш тези пакети горе вместо Кейси?
Алисън събра пакетите.
— Ще донеса хартия за опаковане в стаята ти.
— Благодаря. — Децата бързо се съвземат, отбеляза Джордан. Алисън вече се вълнуваше повече за подаръците, отколкото за лошото настроение на баба си.
След като момичето изчезна по стъпалата, Джордан постави ръце на раменете й.
— Трябва ли и аз да се извиня? — попита кротко, като едновременно с това се опитваше да отстрани оставащото в мускулите й напрежение.
— Не — поклати глава Кейси и въздъхна. Даваше си сметка, че сблъсъкът беше предизвикан от неодобрението на Биатрис спрямо нея. Чувстваше се виновна. — Поставих те в неудобно положение. Както и Алисън. Изобщо нямах такова намерение, Джордан.
— Остави аз да се оправям с майка ми. Правя го от много време. И следващия път, когато излезете добави той, — поканете и мен. Може пък обикалянето по магазините и яденето на хамбургери да ми се сторят привлекателна перспектива.
— Добре — усмихна се поуспокоена тя. — Следващия път, ще те поканя.
Понечи да я привлече към себе си, после спря и смръщи вежди.
— Шоколадови бисквити ли?
Единадесета глава
Кейси изчака на вратата на всекидневната. Беше се забавила, докато се обличаше за танците в клуба на Джордан, защото искаше да е сигурна, че Биатрис ще замине, преди тя да слезе долу.
Разполагаше с минутка, за да разгледа незабелязано Джордан, който смесваше питиетата на бара. Официалното облекло — в контрастно черно и бяло, с безупречна папионка — му отиваше. Движи се спокойно, помисли си, мъж, свикнал с елегантни дрехи и изискана обстановка. И все пак в него има много повече, отколкото видях първата вечер, когато влязох тук. Повече дълбочина, повече характер, повече сила. Ако можех да избирам мъжа, в когото да се влюбя, едва ли щях да направя по-добър избор. Пое дълбоко дъх и прекрачи в стаята.
— Изглежда, пристигам точно навреме.
Джордан се обърна да я погледне. Роклята беше тъмнозелена и прилепнала, с дълбоко изрязано деколте. Беше прихваната встрани на талията и падаше право надолу с цепка, която се отваряше и затваряше, докато пристъпваше към него.