— Наистина?
— Да, наистина. Помислих си, че може да ти е приятно да я вземеш.
— Да я задържа? — Обви пръстчета около топката и вдигна очи към него.
— Да я задържиш.
Алисън отново погледна към топката и се взря в падащия сняг.
— Той обичаше снега — изрече замислено. — Когато живеехме в Чикаго, понякога се биехме със снежни топки. Все ме оставяше да победя. — Облегна се на Джордан и отново тръсна топката.
Кейси ги наблюдаваше мълчаливо. Ходил е специално да я търси, за да даде на Алисън за Коледа нещо от баща й. Дори да не го обичаше досега, точно в този момент щеше да се влюби в него. Той е добър човек, помисли си тя. Освен всичко друго, което е, той е и добър човек.
Изправи се с намерението да ги остави сами.
— Кейси? — вдигна очи към нея Джордан и тя спря.
— Мисля, че имам да опаковам още няколко неща.
Той се усмихна, прозрял мислите й.
— Не беше ли споменал някой нещо за низане на пуканки?
— Пуканки? — блеснаха очите на Алисън. — За елхата?
— Кейси ми каза, че една елха не е пременена както трябва, ако по нея няма пуканки — поясни Джордан. — Какво мислиш?
— Може ли да ги направим сега?
— Аз съм за, но Кейси, изглежда, има някаква друга работа — не я изпускаше от очи той, все така усмихнат.
— Мога да променя програмата — отвърна тя, после погледна към Алисън. — Ще ни трябват няколко километра конец и три игли. Можеш ли да го уредиш?
— А ще има ли и за ядене?
— Непременно.
Алисън се измъкна, като взе със себе си и стъклената топка.
— Понякога си толкова прозрачна, Кейси — стана и се приближи до нея Джордан. — Беше готова да се разплачеш и не искаше Алисън да те види. Или пък аз.
— Беше чудесно от твоя страна.
— Миналата Коледа Алисън също беше с мен, но изобщо не ми хрумна. — Вдигна леко брадичката й и я целуна.
— Не ме карай да плача, Джордан. Утре е Коледа.
— Намерих! — Алисън се втурна през вратата. В ръката си държеше опаковка с игли и дебело кълбо конец.
— Половината битка е спечелена. — Кейси застана до нея и се извърна назад към Джордан. — Идваш ли?
— Не бих го пропуснал.
Докато вървяха към кухнята, Джордан каза:
— Знаете ли, не съм много сигурен как ще погледне на това Франсоа. Неговата кухня е свещена.
— Лесна работа — прошепна Кейси точно когато влизаха.
Франсоа се обърна и им се поклони. Не носеше бяла шапка, както Кейси си беше представяла през всичките тези седмици, но пък имаше мустаци.
— Мосю — поклони се отново на Джордан той. — Мога ли да ви помогна с нещо?
— Франсоа — започна Джордан, но замълча. Беше ставал свидетел на не една разправия през годините. — Налага се да направим нещо за коледната елха.
— Да, мосю?
— Ще нанижем пуканки.
— Пуканки? Искате да направите тези пуканки в моята кухня? — Преди Джордан да успее да отговори, Франсоа се впусна в бурна гневна тирада на френски.
— Франсоа?
Той се извърна и се поклони сковано.
— Мадмоазел?
— Votre cuisine est magnifique? — усмихна му се тя, след което продължи на безупречен френски. Похвали ястията му, печката му, плотовете, опита соса, който беше оставил да къкри, докато спореше разпалено. Изрази възторга си от съвършенството на оборудването му и остана силно впечатлена от комплекта ножове.
След като свърши, той любезно й целуна ръка, още веднъж се поклони на Джордан и гордо излезе от стаята.
— Добре! — Джордан изгледа затворената врата, после отново се върна на Кейси. Видя я как взема един тиган и го поставя на печката. — Къде си се научила да говориш така френски?
— Съквартирантката ми в колежа беше спец по езиците. Къде са пуканките?
Той се приближи до нея, без да обръща внимание на въпроса й.
— Какво му каза? Винаги съм си мислил, че френският ми е добър, но вие двамата надминахте възможностите ми.
— Просто му обясних едно-друго — усмихна се Кейси. — Казах му, че искаш той и останалият кухненски персонал да ползват свободна вечер. Нали имате пуканки?
Джордан се разсмя и бръкна в един от долните шкафове.
— Вкарах ги контрабанда с риск за живота си.
— Много си смел, Тейлър — пое кутията тя. — Ще ми трябва и малко олио. — Той даде знак на Алисън да го донесе, после се наведе над ухото на Кейси и й прошепна една фраза на френски. Тя се нацупи.
— Шокирана съм. Много интересно, но съм шокирана. Не смятам да те питам къде си го научил.
Не след дълго Алисън седеше кръстосала глезени върху плота за разфасоване на месото и старателно режеше конци. Джордан се настани насреща й и се загледа в нея. Кога за последен път беше чувал този звук? В колежа? Не, в дома на брат си преди пет или може би шест години. Възможно е Кейси все пак да е права. Наистина се беше изолирал.