— Още един шедьовър — обяви Кейси и изсипа пуканките в купата. — Нито една несполучлива.
Джордан бръкна с ръка в купата.
— Къде им е маслото? — В същото време и Алисън зарови ръката си в тях и докосна неговата.
— Грабвайте игли — изкомандва ги Кейси.
През цялото време Алисън не спираше да бърбори, докато лапаше с пълни шепи. Нанизът й ставаше все по-дълъг. На Кейси й се струваше, че и преди бяха седели така в навечерието на Коледа, че и друг път пак ще седят. Но знаеше, че не е така, и потръпна.
— Студено ли ти е? — попита Джордан.
— Не. — Опита се да се отърси от усещането си. — Коза мина през гроба ми.
— Казва се гъска — усмихна й се той.
— Гъска, коза… — сви рамене тя и пъхна пуканка в устата си. — Нещо не се справяш много добре, Джордан — отбеляза със сериозен тон.
— Трябва ми стимул.
— Моят ще е най-дълъг — обяви Алисън. — Ще стане сто километра.
— Не си брой пилците, преди да са преминали шосето посъветва я Кейси. — Как го правиш, Джордан? — взря се внимателно в него. — Вродено ли е, или си се научил?
Той поклати глава развеселен и объркан.
— Имам предвид как си вдигаш едната вежда — поясни Кейси. — Направо е страхотно. Бих искала и аз да мога да го правя, но при мен и двете действат заедно. Хайде да си направим малко горещ шоколад. — Скочи от мястото си и започна да рови из шкафовете. Джордан изостави наниза си и се загледа в нея.
— Ела тук, Кейси!
— Приготвянето на горещ шоколад изисква внимание и концентрация, Джордан — продължи да измерва млякото тя. Той прекоси стаята, хвана я за ръка и я заведе до прага. После посочи с пръст над главите им. Кейси се усмихна при вида на гирлянда от имел.
— Истински ли е?
— Истински — увери я той.
— Е, в такъв случай… — леко допря устни до неговите.
— На филмите не се целуват така — обади се Алисън и взе нова пуканка.
— Абсолютно вярно — потвърди Джордан, преди Кейси да успее да продума. Привлече я обратно в ръцете си и покри устните й със своите. Целувката им се проточи и нежното чувство накара гърлото на Кейси да се свие от болка. Притисна го към себе си. Знаеше, че ще запомни тази целувка.
— Това беше много по-добре — отбеляза Алисън, когато Кейси се отдръпна. — Моят наниз е готов.
По-късно отново седяха във всекидневната. Алисън се беше свила в краката на Джордан, с китарата на Кейси в скута си. Кейси наблюдаваше как цветните светлинки от елхата играят по лицето й, докато се унася в сън.
— Изкара много дълъг ден — прошепна Кейси.
— Нямам търпение да видя физиономията й, когато получи подаръците си утре. — Джордан внимателно издърпа китарата от отпуснатите ръце на Алисън и я подаде на Кейси. — Малкият ти подарък добре ли е скрит?
— Чарлз се грижи за малкия ми подарък в гаража, но ми се струва, че няма лесно да се раздели с него. Ще кача Алисън и ще я сложа в леглото — изправи се тя.
— Аз ще я кача. — Той вдигна племенницата си на ръце. — Защо ти в това време не пуснеш някаква музика?
След като той излезе, Кейси отиде до шкафа, в който стоеше стереоуредбата. Шопен, реши тя, докато преглеждаше албумите. Това е нощ за романтика.
Къщата беше притихнала. Прислугата се беше прибрала в своето крило. Биатрис беше на прием. У дома сега бяха само тримата. Кейси въздъхна, докато поставяше плочата върху диска. За тази вечер може да се престори, че е истина. Приближи се до прозореца, дръпна пердето и се загледа навън. Луната беше пълна и се издигаше високо, нощта беше ясна. Отново намери Пегас и се замисли. Обърна се едва когато чу тихото притваряне на вратата. Видя как Джордан я заключва.
— Нагласи ли я добре? — Сърцето й започна да бие лудо. Глупаво е, помисли си тя. Държа се, сякаш за първи път съм с него.
— Добре е, изобщо не се събуди. И ти спиш по същия начин. — Прекоси стаята и остави бутилката, която носеше, върху бара. — Дълбоко, като дете. — Отвори виното и се приближи до камината. Клекна и подпали газовите пламъци върху цепениците. — Сега можеш да си представиш, че вали сняг — вдигна усмихнато очи към нея.
— Четеш мислите ми, нали?
— Понякога. — След като наля две чаши, той се върна обратно пред огъня и седна. После протегна ръка към нея. Кейси я пое и се настани до него. — Как се чувстваш? — попита я, след като се облегна в него.
— Все едно съм затрупана от сняг — отвърна тя и пое предложеното й вино. — Приютена в дървена колиба в планините, далеч от света и проблемите му.
— Има ли място в колибата и за мен?
— Винаги — отметна глава и му се усмихна.
— Ще имаме дърва — продължи тихо той и пое чашата от ръката й. — И вино… — Наведе се и целуна ъгълчето на устните й. — И себе си. — Внимателно я положи на пода. — Нищо друго няма да ни е нужно.