— Да — притвори клепачи Кейси и го притегли към себе си. — Нищо друго.
Отдаде се изцяло на усещането си за него, за допира с него. Умът и тялото й бяха в съвършена хармония и му принадлежаха. Някъде далече, в дълбините на къщата, часовникът удари полунощ и вече беше Коледа.
Колко време се любиха през онази нощ, Кейси никога нямаше да разбере. Никой от двамата не желаеше да отключат вратата и да се върнат в другия свят. По едно време, докато лежаха унесени, Джордан се пробуди и чу отварянето на входната врата при завръщането на майка му. После къщата отново потъна в тишина. Отново само тяхна. Извърна се към Кейси и без да бърза, я изтръгна от съня. В стаята трепкаха отблясъци от огъня в камината, както и от цветните светлинки от елхата. Виното се затопли.
Кейси пак заспа и се пробуди натежала, докато Джордан я вдигаше на ръце.
— Ще те занеса горе — прошепна той.
— Не искам да ме оставяш — зарови лице във врата му тя. — Нощите са прекалено къси…
После отново заспа — дълбоко, както спеше Алисън.
Утрото настъпи твърде скоро. Единствено собствената й воля и въодушевлението на Алисън възпряха Кейси да не се мушне обратно под завивките. Изисканата, достолепна всекидневна скоро бе осеяна с разкъсани хартии, кутии и раздърпани панделки. Малкият кокер шпаньол — подаръкът на Кейси за Алисън — търчеше около елхата, докато самата Алисън седеше смаяна и с благоговение държеше на скута си нова китара, подарък от чичо й.
— Не трябва ли да събудиш майка ти, Джордан? — прошепна Кейси и избута куп намачкана хартия.
— В шест сутринта? — разсмя се той и поклати глава. — Майка ми не става преди десет, независимо дали е Коледа, или не. По-късно ще имаме много цивилизована закуска.
Кейси сбърчи нос и грабна една кутия.
Крайно време беше и аз да получа нещо — заяви тя, като много добре знаеше, че подаръкът е от Алисън. — Чух много шушукания за това нещо — продължи, докато бавно развързваше панделката. — Забелязах сума ти многозначителни погледи… — Алисън прехапа устни и погледна към Джордан. — Също като този сега — възкликна тя и разкъса хартията със замах. Отвори кутията и откри вътре дълъг бледозелен шал от мека вълна.
— Това е първият подарък, който правя през живота си — напрегнато изрече Алисън. — Роуз, момичето от кухнята, ме научи. Допуснала съм някои грешки. — Кейси се опитваше да вдигне очи, опитваше се да проговори, но не успяваше да постигне и двете. Само помилва несръчно изплетения шал с върховете на пръстите си. — Харесва ли ти?
Погледна нагоре и кимна безпомощно. Очите й вече преливаха от влага.
— Жени — подхвърли Джордан и отметна косата на Алисън зад ухото й. — Някои жени — поправи се той — имат навик да плачат, когато са особено щастливи. Кейси е от тях.
— Наистина?
— Наистина — успя да отрони Кейси и пое дълбоко дъх. — Това е най-красивият подарък, който някога съм получавала, Алисън. — Привлече момичето в прегръдките си и силно я притисна. — Благодаря ти.
— Наистина й харесва — усмихна се на чичо си Алисън. — Мислиш ли, че ще се разплаче, ако й дадеш и твоя?
— Защо не проверим? — Джордан посегна под елхата и взе малка, квадратна кутийка. — Но, разбира се, може и изобщо да не я интересуват други подаръци.
— Разбира се, че ме интересуват — освободи се от ръцете на Алисън тя. — На Коледа ставам много алчна. — Взе кутийката от него и отново пое дълбоко дъх. Отвори я и за втори път тази сутрин усети как сърцето й спира да бие.
Подхвана златните, изящно гравирани обеци, които забележително приличаха на онези, които бе видяла в деня, когато му купи еднорога. Вдигна очи към Джордан и поклати глава.
— Как можа да си спомниш такова нещо, Джордан?
— Не съм забравил нищо от това, което си ми казала. Помислих си, че ще вървят с това — подаде й друга кутийка, този път дълга и плоска, а след това се усмихна, забелязал колебанието й. — Смятах, че на Коледа ставаш алчна.
Кейси отвори кутийката и откри три тънки златни верижки, изкусно преплетени в една.
— Красива е — прошепна тя.
Джордан пое верижката от ръцете й и я закачи около врата й.
Тя преглътна мъчително и допря лицето си до неговото.
— Благодаря ти, Джордан. — После скочи на крака. — Ще отида да видя за кафе.
— И твоят й хареса — каза му Алисън и премести китарата. — Пак се разплака.
Когато петнайсет минути по-късно Милисънт донесе кафе и кроасани във всекидневната, тя се закова на място заедно с подноса и зяпна учудено. През всичките години, прекарани в дома на семейство Тейлър, никога не беше виждала нещо подобно. Навсякъде се търкаляха хартии, кутии и панделки. И сред тях господин Тейлър се бореше с едно малко кученце. Самият господин Тейлър! А през това време мис Алисън и мис Уайът се кикотеха. Не, никога не беше виждала нещо подобно, не и в тази къща.