— И бебето ми има права, Джордан. — Гласът й звучеше с мъртвешкото спокойствие на отчаянието. — Твоите не ме интересуват.
Отново се извърна с лице към нея, готов да се моли, ако е необходимо. Беше преглътнал гордостта си още преди месеци.
— Недей да ми крещиш, Кейси, моля те! — Понечи да я докосне, но след като тя се отдръпна, отново отпусна ръка край тялото си. Имаше стотици неща, които бе обмислял да й каже, когато най-накрая я открие, но сега оставаше само едно. — Обичам те!
— Не! — Замахна и му залепи яростна плесница. — Недей да ми казваш това! Не смей да ми го казваш сега. — В един миг очите й бяха сухи, в следващия рукнаха. — Бях готова да дам всичко, за да го чуя от теб преди шест месеца. Всичко! А ти ми остави само една бележка и чек за извършените услуги, все едно че съм…
— Не, Кейси. Моля те, не е възможно да мислиш… — Отново посегна към нея, но тя го отблъсна.
— Не съм спала с много мъже. Изненадан ли си? — Прокара и двете ръце по страните си, за да изтрие сълзите. — Но ти си първият, който ми остави пари.
— Не, Кейси, няма нищо такова. — Думите й го разтърсиха. — Нека да ти обясня!
— Не искам обяснения. — Поклати глава и се отдалечи от него. — Искам да си вървиш. Веднъж вече те помолих да ме оставиш на мира. Сега отново те моля.
— Тогава не можах, и сега не мога. Не разбираш ли?
— Не желая да разбирам. — Няколко пъти си пое дълбоко дъх. — Няма нужда. — Гласът й отново звучеше спокойно, но не се обърна към него. — Съжалявам, че те ударих. Никога преди не съм правила подобно нещо.
— Кейси, моля те — внимателно я докосна по рамото той. — Просто седни и ме изслушай. Някога ме обичаше. Не мога да си тръгна така. — Тя не помръдна. Не отговори. Джордан усети как го обзема паника и с усилие я потисна. — Само ме изслушай и след това ще си ида, ако така искаш.
— Добре. — Дръпна се от ръката му и седна. — Ще те изслушам.
Не знаеше откъде да започне и как. Къде бяха думите му?
— Когато се събудих онази последна сутрин… — Поколеба се за миг. В главата му се блъскаше всичко, което искаше да й каже, а чувствата го разтърсваха до дъно. Тя носи неговото дете в себе си. Точно сега ръцете й лежаха преплетени върху корема, сякаш да защити онова, което принадлежеше частично и на него. — Когато се събудих… — продължи той — изпитах отвращение от себе си. Спомних си как бях дошъл в стаята ти. Спомних си всичко, което ти бях казал и какво бях направил. Ти все още спеше. Оставих бележката, защото си помислих, че няма да искаш да ме видиш отново.
— Защо така си помисли?
— Мили Боже, Кейси, та аз… — Половин година трябваше да живее с това, а сега се налага и да го изрече на глас. — Аз те изнасилих. Събудих се и по ръцете ти видях белезите, оставени от мен. — Сега беше негов ред да се извърне. Приближи се до прозореца и ставите на пръстите му побеляха върху рамката. — Ще трябва до края на дните си да живея с този спомен.
Кейси за момент остана да седи мълчаливо. Почтеният мъж, помисли си тя и положи ръце върху облегалките на фотьойла. А един почтен мъж не може да понесе мисълта, че е бил способен да извърши нещо непочтено. Вероятно, ако самата тя не изпитваше толкова силна мъка, би могла да долови неговото страдание в бележката, която й бе оставил.
— Джордан! — Изчака го да се обърне отново с лице към нея. — Онова, което се случи тогава, нямаше нищо общо с изнасилване. Винаги можех да те спра или да се преборя с теб. Знаеш, че не го направих.
— Нямаше да има никакво значение и да го беше направила. — Върна се обратно при нея. — Бях пиян и полудял. Причиних ти болка. Още от самото начало ми каза, че ще стане така. — Отново замълча, но нито за миг не отделяше очи от лицето й. — Мислех, че би трябвало да знаеш, че онази нощ се канех да те помоля да се омъжиш за мен. — Видя как очите й се изпълват с изумление, преди да ги затвори. — Когато се върнах след разговора с Хари и разбрах, че си заминала, не можех да повярвам. Но бързо изпаднах в гняв — така беше по-лесно да го понеса. Ти ме освободи, накара ме отново да чувствам и когато вече означаваше всичко за мен, си тръгна. Исках да те заболи. — Кейси остана да седи със затворени очи и той продължи да говори, като се взираше в лицето й. — В продължение на седмици… през онези първи дни, след като влезе в живота ми, аз си казвах, че не е възможно да съм влюбен в теб. Твърде бързо стана. Просто ми харесваш, интересна си ми. Ако не бях такъв глупак, можех и да не те загубя. Ти щедро ми даде всичко и аз го взех, но се страхувах да не ти дам твърде много в замяна.