— Сигурен съм. — След като хвърли един последен поглед към Кейси, дядо й стана от мястото си. — Трябва да полея градината. — Остави ги сами и стаята потъна в тишина.
Кейси пое дълбоко дъх. Вече всичко беше изречено. Не остана почти нищо за казване.
— Ще направя чай. — Изправи се и отиде да сложи чайника на котлона.
— Кейси, не бих могъл да кажа или сторя нищо, което да поправи това.
— Не си го направил ти, Джордан, и не е твоя работа да го поправяш. — Протегна се към шкафа над главата си. — Чаят е билков, дядо ми забрани кофеина.
— Кейси, моля те, спри за момент. — Спря и се обърна с лице към него. Джордан повика на помощ целия си запас от думи. Трябваше бързо да изрече всичко и да излезе оттук, докато все още може да се държи. — Първо, обещавам ти, че майка ми никога няма да се доближи до нашето… твоето бебе. — Почувства как стомахът му се гърчи от болка, докато доброволно се отказваше от правата си. — Няма да предявявам никакви претенции.
— Ще ти осигурявам финансова помощ, ако приемеш. Ще те разбера, ако не желаеш.
— Джордан…
— Не, още не казвай нищо. — Знаеше, че трябва да го каже бързо. — Бебето е твое, изцяло твое. Приемам го. Имаш думата ми, че никога няма да предявя никакъв иск. Знам колко много означава за теб Алисън. Ще я оставя за няколко дни при теб, ако искаш, докато се върна да се оправя с майка ми.
— Няма значение, Джордан…
— За мен има! — Вдигна ръка, сякаш да попречи сам на себе си да загуби контрол. — Когато намеря подходящо място и се установим, ще изпратя адреса на дядо ти. Искам само да разбера, когато бебето се роди, и дали си добре.
Думите му променяха всичко. Онова, което й се струваше разумно преди час, сега изглеждаше абсурдно. Хората, които се обичат, трябва да са заедно.
— Джордан! — започна, но после издаде слаб звук и притисна ръка към слабините си.
— Какво? — Обзет от паника, той я сграбчи за раменете. — Болки ли имаш? Бебето ли е? О, Господи, изобщо не трябваше да идвам! Изобщо не трябваше да те тревожа така. Ще извикам дядо ти.
— Не е необходимо — усмихна му се Кейси. — Бебето рита, това е всичко. Много е активно.
Джордан сведе поглед. Бавно повдигна ръка и постави длан върху издутината на корема й. Животът нетърпеливо потрепна отдолу. Простото чудо го заля целия. Тук растеше част от него. Част от Кейси. Двамата заедно бяха създали човешко същество. Почти различаваше очертанието на миниатюрното краче, което тупаше под ръката му.
Когато вдигна очи към нея, Кейси видя изумлението, изписано в тях, смаяното благоговение. Усмихна се и положи ръката си върху неговата.
— Трябва да го усетиш, когато наистина се развихри.
Болката внезапно го прониза отново и лицето му загуби цвят. Това ще бъде първото му и последно докосване до неговото дете. Последният път, когато докосва жената, която обича. Кейси видя промяната, преди Джордан да се извърне и да поеме към вратата.
Не го оставяй да си отиде, изкрещя сърцето й. Не ставай глупачка! Поемаш риск, напомни й разумът. За теб, за всички ви. Поеми риска, настояваше сърцето. Имаш достатъчно сили. Всички имате достатъчно сили.
— Джордан! — извика го, преди да е стигнал до вратата. — Не си отивай! — Когато се обърна, тя вече беше прекосила наполовина стаята. — Нуждаем се от теб — обви ръце около врата му. — Аз се нуждая от теб!
Искаше да вземе това, което тя му предлагаше, но се въздържа.
— Кейси, не си длъжна да го правиш заради мен. Не искам…
— О, млъкни и ме целуни! Толкова неща се изприказваха. Толкова време мина! — Намери устните му, после чу тихия му стон на облекчение.
— Обичам те! — Покри лицето й с дъжд от целувки. — Няма да преживееш нито ден, без да чуеш да ти го повтарям. Обичам те!
— Целуни ме истински — прошепна тя и се опита да спре търсещите му устни. — Няма да повредиш бебетата.
Притегли я към себе си и се потопи в нея. Беше негова — окончателно, изцяло негова.
— Бебетата? — възкликна внезапно и я отдръпна. — Бебетата?
— Не ти ли казах, че са две?
Джордан поклати глава и възкликна удивено:
— Не. — Засмя се отново и я притисна плътно към себе си. Усети как двата живота в нея мърдат и се протягат. — Не, не ми каза. Как съм могъл да живея без теб повече от половин година? Това не беше живот — сам отговори на въпроса си. — Сега отново започвам да живея. — Целуна я с огнена страст, сякаш можеше с една-единствена целувка да запълни шестмесечната празнота. — Отново я отдръпна назад и този път погледът му беше настойчив.