— Това означава ли, че си съгласен с плана ми? — попита тя съвсем спокойно.
Джон все още не бе готов да вземе такова съдбовно решение. Той поклати пръст към нея.
— Казах ако, котенце. Ако.
Хлое кимна и му се усмихна невинно.
В отговор на бузата му се появи мъничка трапчинка.
Хванах го, възтържествува тя.
Джон крачеше из обширните градини на Chacun a Son Gout.
Самотните разходки винаги го успокояваха. Красивият, уханен парк, изглежда, подпомагаше мисловните му процеси. А в момента имаше да мисли за толкова неща!
Да се ожени за Хлое?
Той! Най-прочутият развратник в Лондон.
Полудяла ли е?
Абсолютно сигурен бе, че тя би могла да си намери къде-къде по-добра партия. При тази мисъл подритна едно камъче на пътеката.
Е, може би не чак по-добра, но поне също толкова добра.
Той тропна с ботуша си, като подплаши ято яребици и те и излетяха във въздуха. Добре тогава, но никой да не е посмял да се приближи! Нужни му бяха дълги, дълги години, за да придобие и усъвършенства експертната си техника.
Да, той бе най-добрият кандидат за тази задача. Това му бе съвсем ясно. Дори би могъл да ръкопляска на доводите й.
Всъщност досега никога не се бе замислял за женене. Въпреки натиска, упражняван от вуйчо му, за наследник, а и няколкото случая, при които се бе озовавал пред дулата на пистолети, прицелени в него от вбесени бащи, братя и наставници, той никога не бе успял да се убеди в целесъобразността на подобна стъпка.
Но макар лошата му слава да се носеше навсякъде, той никога не бе съсипвал репутациите на невинни момичета. Тъкмо напротив, винаги бе предпочитал по-зрелите и умели партньорки, жени, които знаеха точно какво искат и точно какво е готов да им даде. Ни повече, ни по-малко.
Никога не бе ламтял за пари или имоти. Истинските интереси на Джон се отнасяха до нещо далеч по-сериозно.
А сега положението бе опасно.
Като излезе от розовата градина, той сви наляво и се отправи навътре в лабиринта.
Почти без да обръща внимание откъде точно минава (познаваше този лабиринт на пръсти), продължи да обмисля предложението на Хлое.
Добрата страна на нещата бе, че тя определи границите на отношенията им, като по този начин облекчи поне част от напрежението относно онова, което го очаква. Май това нямаше да прилича на истински брак.
Но тази мисъл някак го тревожеше.
Джон прокара пръсти през гъстата си златиста коса и се опита да погледне предложението й от друг ъгъл.
Разбира се, че ще е истински брак! Просто няма да изглежда така.
И когато и двамата са готови, да… тоест, когато той вече ще я е научил на всичко, което трябва да знае…
Раздразнен, Джон изостави тази посока на разсъждаване.
Излязъл от лабиринта, той се отправи към вечнозелените градини и езерото отвъд тях. Chacun a Son Gout бе направо вълшебен по това време на годината. Макар че според него имението бе несравнимо през всеки сезон.
Мисълта да прекара остатъка от живота си заедно с Хлое внезапно му се стори неудържимо привлекателна. Винаги се бяха разбирали чудесно помежду си.
По някаква причина винаги бе чувствал това момиче особено близко. Той наистина се възхищаваше на вуйчо си и му бе приятно да е с него. Но Хлое бе тази, за която се сещаше, щом си помислеше за място, наречено в мислите му дом.
Може би това бе така, защото се смяташе отговорен за това девойче.
Устните му се разтеглиха в лека усмивка. Въпреки склонността й да върши пакости и какви ли не безразсъдни неща, тя винаги си оставаше най-милото момиче. Спомни си как веднъж, когато бе на около осем години…
Някъде прозвуча зовът на гъска, която вика партньора си, и това наруши концентрацията му.
Джон седна върху меката трева на брега на езерцето под една плачеща върба. Нежен ветрец развя косата му, дълга до раменете. Загледан към спокойните води, той се замисли за детството си. А това не бе сред нещата, които обичаше да прави често.
Също като него, баща му бе прахосник. Разликата бе само в това, че не жените привличаха предишния виконт, а игралните зали. Още когато Джон бе на пет години, баща му вече се бе устремил към банкрута си. Когато стана на осем, бе намерен мъртъв с куршум в челото, който вероятно бе изстрелял самият той.
Но странно, майката на Джон все още мислеше, че обича онзи неудачник дори и след като той ги бе оставил на практика без пукната пара. Имението им си бе отишло, наследството му — също. Едва намериха покрив над главата си в една схлупена селска къщурка.
Майка му правеше всичко по силите си, за да предпази невръстния си син. Но понякога това не бе достатъчно. Тя се спомина няколко години по-късно и го остави съвсем сам.