Казаха, че починала от кръвоизлив в белия дроб, но Джон знаеше истината. В съзнанието на младия виконт именно любовта на майка му към баща му я бе направила уязвима. Именно слабостта на баща му ги бе съсипала.
За един млад и лесно впечатлителен ум това не бе възможно най-добрият пример за радостите на семенния живот. Нито пък доказателство за благородните страни на любовта. През трудните години след тези събития — години, за които Джон не разказваше на никого — чувствителното момче се бе научило как да се предпазва. Да пази тялото, съзнанието и сърцето си.
По времето, когато вуйчо му го бе открил, вече шестнадесетгодишен, той бе полуумрял от глад и съвсем подивял. Въпреки това някак бе успял да запази през всички изпитания несравнимото си чувство за хумор и самонадеяната си осанка.
Морис бе убеден, че именно показната самонадеяност на Джон го е спасила от по-лоши ужасии. Но тази черта също така му пречеше да се изправи лице в лице с чувствата си.
Докато съзряваше, тази привидно безгрижна самонадеяност продължаваше да го обвива като мантия. По-скоро като здрава, непробиваема броня.
И точно тогава бе срещнал Хлое.
Тя бе само на шест години. Дребно момиченце със засмени виолетови очи и рижа като морков коса. И без родители. Нейните хитрини, очарователната й личност, а и склонността й към пакости моментално плениха младия виконт. Хлое се превърна в единствен обект на неговата загриженост. Той се грижеше за нея, предпазваше я, обожаваше я.
От онзи миг Джон пое отговорността за нея.
Вярваше, че е единственият, който разбира какво би могло да й се случи, затова и единствен би могъл да я предпази.
Нито за миг не му мина през ума, че Хлое в действителност не е заплашвана от нищо. В нея той виждаше собственото си положение преди години, затова я пазеше така пламенно.
Неговата собствена уязвимост бе явна единствено за Хлое.
Джон хвърли едно плоско камъче и проследи подскоците му няколко пъти по повърхността на водата. Спомените за детството винаги го натъжаваха. Защо въобще се осмели да се върне към тях? Те нямаха място в настоящия му живот, нямаха никакво отношение към сегашното положение.
Какво да направи с предложението на Хлое? Да се ожени за нея, за да попаднат в сигурни ръце имотите й? Тази мисъл, която отпърво му се бе сторила направо смешна, сега изглеждаше доста привлекателна. Особено сред спокойствието на тази градина, до езерцето…
Като се изпъна върху меката трева, той подпря глава върху кръстосаните си ръце. Лекият ветрец повя в косата му и прохлада заля врата му. Звукът на плискаща се вода бе толкова успокоителен, че той почувства как се отпуска и го наляга дрямка.
Какво да отговори на предложението й?
Докато сънят го отнасяше, мислеше не за градини и имения. В онова полубудно състояние между съня и действителността плискащите се визии се превърнаха в червени коси, които се носеха към него. В съзнанието си той видя как се протяга просто за да докосне една къдрица, преди тя да отплава от нето, а после разбра, че я хваща и обвива около ръката си, за да я запази в безопасност.
И за нищо на този или онзи свят нямаше да позволи тя да му се изплъзне.
Джон лежеше изпънат на тревата и спеше дълбоко.
Класически красивото му лице, обърнато към нея, бе почти скрито от разпуснатата му коса. Черните му панталони очертаваха мускулест таз и яки бедра.
Изглеждаше прекалено красив, за да е истински.
Хлое поклати глава. Джон можеше да заспи навсякъде. Тя си каза, че това сигурно е задължително умение за един женкар.
Седна до него на моравата. Гледаше го. Глуповата усмивчица бе разтегнала чувствените му устни и той изглеждаше необичайно доволен от себе си. А ръката, върху която почиваше главата му, бе свита в юмрук.
Чудя се какво ли е сграбчил така? Направо си представяше какви долни завоевания сънува този негодник в момента! Хлое въздъхна. Щеше да е наистина трудно да го превъзпита.
Но не и невъзможно.
Тя знаеше точно какво трябва да направи, за да постигне целта си. Да му отпусне достатъчно свободно въже на примката, която му предлагаше, за да се съгласи той да вмъкне шията си в нея, образно казано.
Как може толкова порочен човек да изглежда тъй невинен в съня си? Тя направи гримаса към абсурдната картина, която изникна в съзнанието й. Невинничкият Лорд Секс. Ха! Стараейки се да не се изсмее на глас, тя се наведе напред, за да отмести нежно кичур коса от лицето му.
Наистина си струваше Джон да бъде превъзпитан.