В него имаше нещо изключително привлекателно. Който го видеше, моментално си даваше сметка за това. Все пак, Хлое винаги бе смятала, че в Джон има нещо много по-ценно от безгрижната му приятна мошеническа личност. Тя бе виждала у него проблясъци, които говореха за нещо много повече от това.
Истината за Джон лежеше дълбоко заровена в самия него: едно златно сърце, заключено от стените, които сам бе издигнал. Хлое се надяваше с цялата си душа, че именно тя е ключът на този затвор.
Несъмнено още от мига, в който се срещнаха, той стана неин. О, не телом, разбира се, но със сигурност духом. Тя винаги бе долавяла това: те си принадлежаха.
И винаги е било така.
И винаги ще бъде.
Но само от нея зависеше да накара този нехранимайко да го разбере. После да си го признае.
И точно там бе трудното.
Как може човек да накара един развратник, висок над метър и деветдесет, да падне на колене? Е, смяташе да разбере и да приключи с тази история. Тя си пое дълбоко дъх. Мога да се справя… Зная, че ще успея. Това бе шансът на живот й и бе твърдо решена да не го изпуска. Като откъсна една тревичка, тя се наведе над него и лекичко прокара връхчето й по устните му. Зелените очи на Джон се отвориха едва-едва. Както предполагаше, той се оказа доста чувствителен към физически дразнения.
— Ммм, здравей, мила — прошепна сънено той.
Доверчив като бебе, помисли си Хлое. Поне докато се разсъни напълно.
— Имал си тежка нощ, а? — подразни го тя.
Той се претърколи по гръб. Няколко копчета на бялата му риза бяха откопчани и Хлое успя да зърне опънатата му бронзова кожа и златна верижка тъкмо преди тя да се плъзне под ризата.
Като сключи ръце под главата си, той вдигна поглед към нея, а очите му искряха от добро настроение.
— Яздих като луд да стигна тук, и ти го знаеш.
— Да, сигурно… — тя плъзна стръкчето трева по устните си, привидно съвсем несъзнателно. Погледът му потъмня. Хлое тържествуваше. Това бе добър знак. Всъщност той, изглежда, вече бе взел някакво решение.
— Ела и легни до мен — рече тихо Джон и протегна ръка към нея.
Хлое преглътна. Бе желала да предизвика някаква реакция, но чак пък такава…
— З-защо?
Джон повдигна вежди.
— За да обсъдим икономическото положение в Англия! Ти за какво мислиш?
— Аз… ти… ти се шегуваш!
— Кой каза, че иска да подобри техниката си? Е, сега съм в подобряващо настроение — той потупа тревата до себе си.
Какъв негодник! Не беше казала това. Но май… точно това бе казала.
И все пак друго бе имала предвид!
— Това не е всичко. Ако помниш, предложението ми включваше и брак с теб.
Джон вече бе решил да го приеме. Но това съвсем не означаваше, че смята веднага да й го каже. Искаше му се да види дали… Ето на! Хлое се нацупи. Винаги правеше така, когато бе принудена да чака за отговор, който може и да не й хареса.
Джон се усмихна на себе си, после видя нещо различно в лицето й. Как така никога не бе забелязвал колко пълни и сладостни са устните й? Той се втренчи в устата й, запленен от откритието си. Веднъж влязъл в главата му, образът на тези устни сякаш не можеше да го остави на мира. Как ли би се чувствал, ако тези пълни, меки устни се докоснат до неговите?
Устните на Хлое.
Разтворени за него, канещи го все по-навътре…
Неочакваната мисъл почти го накара да изстене гласно. За щастие той успя да се спре навреме.
Джон премигна. Никога преди не бе мислил за Хлое по този начин. Както и да е, след като вече си го бе представил, смяташе да проучи въпроса. Цялостно и задълбочено. Самата мисъл затова го накара внезапно да пламне. Нажежен до червено.
Време бе да скочи върху плячката.
Ситуацията го налагаше. Ето защо Джон потри брадичка, сякаш все още премисляше думите й.
Хлое го наблюдаваше зорко като ястреб.
Почти е време, каза си той, но не съвсем…
Почувствала, че Джон е готов да й съобщи отговора си, тя затаи дъх и се наведе напред.
— Съгласен съм. Ще се оженя за теб.
Ето сега!
Хлое издиша затаения досега дъх, но само ахна и почти се задави с него, тъй като ръцете на Джон светкавично се бяха протегнали, сграбчвайки раменете й, и той я притегли върху себе си.
— Джон! — тя отчаяно се опита да се измъкне от желязната му прегръдка.
— Но, първо, искам да опитам от онова, което ще получа — силните му ръце я бяха обвили неумолимо и я притегляха още по-силно към него. Главата му се наведе към нея.
Хлое се опита да го отблъсне. Какво му става? Само преди минутка изглеждаше толкова кротък… Да, като сънен тигър — призна си тя със съжаление. Но в никакъв случай нямаше да позволи това! Според плана не трябваше да стигат до крайности до сватбената церемония.