Отново скрит зад бронята си, той се приближи до стилната странична масичка и небрежно си наля чаша рейнско вино. Докато поднасяше питието към устните, случайно погледна към огледалото на стената срещу него. Хлое седеше обърната в профил. Светлината от камината позлатяваше червената й коса с прелестни отблясъци. Нещо в тази гледка го порази дълбоко и той унесено се загледа в огледалото, докато тя въобще не съзнаваше това.
Коя е тази самоуверена жена?
О, тя все още си бе неговата малка Хлое, но вече и нещо повече…
Морис прекъсна размишленията му.
— Е, момчето ми, още не си ни казал кога ще е сватбата?
Джон се поколеба. Сезонът тъкмо започваше и той смяташе, че това може да почака, докато приключи. Въобще не бързаше да се жени.
Погледът му отново се вдигна към огледалото. Пламъците на огъня озаряваха дълбокото деколте на Хлое. Погледът на развратника се впи именно там. Хлое бе прелестно оформена, осъзна той. Ръката му можеше да обхване…
— При първа възможност — чу се да казва.
Хлое го погледна изненадано. Бе очаквала да води битка и по този въпрос.
Осъзнал какво е казал, той побърза да добави:
— Но разбира се, като приключи сезонът.
Хлое нацупи устни. Какъв негодник! Ако си въобразява, че ще му позволи да се втурне към Лондон, за да прави бог знае какво, е, тогава нека си помисли по-добре. Дните ти на хойкане приключиха, Джон. Край.
Тя се стегна за битка на волята с него, но за нейна изненада, Морис й се притече на помощ.
Той театрално потръпна.
— О, колко добре помня агонията на очакването от младежките ми години!
Непоправим французин по душа! А какво би могло да е по-лошо за един французин от ужаса на възпрепятстваната страст?
Графинята вдигна вежди учудено. Не си спомняше на младини маркизът някога да е чакал за нещо. Той винаги бе изключително нетърпелив и дързък любовник, затова сега се учуди. Какво ли си бе наумила тази стара лисица?
За никого не бе тайна колко отчаян бе вече, че Джон някога ще се ожени. Многократно Морис се бе вайкал, че родът му ще остане без наследник, защото той и Джон бяха единствените Шавано. На практика Джон не бе Шавано, тъй като бащата на Морис се бе оженил за бабата на Джон, английска вдовица, която имаше малко момиченце. Именно това момиченце бе майката на Джон. А Морис бе роден от брака на баща му с баба му.
Ето защо, ако Морис и Джон имаха една и съща кръв, тя не бе френска. Факт, който Морис предпочиташе да пренебрегва. Макар че маркизът имаше и английска жилка — всъщност той бе наследил маркизката си титла от английска страна — си оставаше истински французин, телом и духом. Ето защо за него и Джон бе Шавано.
Графинята знаеше също така, че Морис гледа на Хлое като на собствена внучка. Отдавна той се надяваше, че двете деца ще се оженят и съберат двете семейства, винаги толкова близки. И като се има предвид съобщението на Хлое, Морис би трябвало да танцува от радост.
Защо ли е толкова сдържан тогава? Тя го наблюдаваше внимателно.
— Мъжете от моето поколение вярваме, че не е хубаво да се отлагат подобни неща… и жената може да промени решението си… — Морис не се доизказа, за да покаже, че всеки, който би поел такъв риск, е пълен глупак.
По устните на графинята заигра лека усмивчица. Сега вече й бе ясно какво е намислил старият хитрец — тревожеше се, че Джон би могъл да се откаже. В крайна сметка този женкар никога не бе показвал някакви намерения за женене. Маркизът искаше да осигури племенника си колкото може по-скоро. А доколкото самата тя познаваше лорд Секстън, не можеше да вини Морис. Джон бе прекрасно момче, но наистина си бе нехранимайко.
Обаче Джон нямаше никакво намерение да се поддаде на машинациите на вуйчо си. Бе заявил, че ще се ожени за Хлое и щеше да го направи — но когато сам реши.
— Та кой говори за отлагане? — в ниския му глас се съдържаше нещо далеч повече от намек.
— Джон! — възкликна графинята с престорено възмущение.
— Ти обеща! — изтърси Хлое, без да се усети.
При това разкритие всички очи се приковаха в Хлое. Зелените бяха просто бесни. Останалите — само шокирани.
Хлое предположи, че един Лорд Секс, който е обещал да чака, далеч надминава и най-дръзките представи.
След многозначителната пауза всички заговориха наведнъж.
— Той е обещал? — това бе реплика на графинята.
— Не мога да повярвам! — Морис не бе сигурен дали трябва да се ядоса, или да тържествува. От една страна, става въпрос не за друго девойче, а за Хлое. От друга, когато човек е млад и активен, трябва да поддържа някакви стандарти на достойно поведение.