Затова бе доста изненадан, когато прочете бележката. За миг се усмихна широко, после усмивката сякаш замръзна на лицето му.
Жената, излегнала се сред намачканите чаршафи, забеляза как лицето му, обикновено мургаво, сега леко пребледня.
Когато той отново вдигна поглед, всички признаци на добро настроение се бяха изпарили.
— Трябва веднага да тръгвам — безцеремонно обяви лорд Секстън.
— Какво има? — тя притисна чаршафа към голите си гърди.
— Съобщение от вуйчо ми.
Без да губи време за повече разяснения, той се зае да събира разпилените си дрехи и да се облича със скорост, която се стори на жената направо невероятна.
И още преди тя да успее дори да възрази нещо, той вече бе вън от стаята.
Дамата примигна объркано. Какво ли можеше да се е случило? Какво въобще можеше да накара Лорд Секс да напусне леглото на една жена? Да не би вуйчо му да е болен? Сигурно е така. И то на смъртен одър. Нищо по-маловажно от това не би отвлякло вниманието на пламенния лорд от любимото му и почти единствено занимание.
Тогава погледът й спря върху смачканата бележка, която той бе изпуснал на пода в бързината. Тя колебливо слезе от леглото и я вдигна. Но когато я отвори, видя само три думи:
ХЛОЕ СЕ ВЪРНА.
Значи онова момиченце, наполовина французойка, Хлое Харт, се е върнало от пътешествието си до Щатите1. Е, това пък ако е спешно! Защо ли лорд Секстън го взе толкова присърце? Човек дори би могъл да си помисли, че се е паникьосал.
Жената притисна пръсти до устните си и се изкикоти. Ама че глупава мисъл! Лорд Секстън никога от нищо не се притесняваше. Особено пък от такива дребни и незначителни неща.
Точно обратното, той проявяваше направо арогантна невъзмутимост. Самата тя го бе виждала как се смее пред лицето на неизбежна гибел, попаднал в ръцете на бащата на лейди Снибълз — най-добрия фехтувач в цяла Англия, или поне самият той твърдеше това — и то когато вбесеният лорд бе хванал разпътната си дъщеря заедно с Лорд Секс на местопрестъплението. Ето това се казва ситуация!
А сега положението бе доста любопитно.
Можеше ли някаква си хлапачка да причини чак такива неприятности на мъж като лорд Секстън?
Отегчена от тези размисли, дамата затвори очи и предпочете да си припомни как точно се бе чувствала, когато всичката тази сила и сексуална страст се намираха между краката й.
И несъзнателно разтвори устни.
ГЛАВА ПЪРВА
ХЛОЕ СКРОЯВА ПЛАНА СИ
Време бе да сложи край на всичко това!
Хлое Харт присви виолетовите си очи, за да огледа по-добре мъжа, който препускаше през полето към имението, а изпод копитата на коня му се вдигаха облаци прах.
Това можеше да е само Джон.
Никои друг не изглеждаше талкова добре, докато язди жребеца си, а и каквото и да е друго, ако трябва да сме точни. При тази мисъл очите й се присвиха още повече. О, какъв развратник беше!
Тя продължаваше да го наблюдава, докато той пресичаше далечното пасище в бесен галоп. Златистата му коса се развяваше назад, докато той почти се бе слял с коня, за да набере още по-голяма скорост.
Добре познаваше тази поза. А тя заблуждаваше много хора. Заслепени от привичното му безгрижие и зашеметяващия му външен вид, малцина забелязваха желязната решителност, добре прикрита под нехайното безразсъдство на женкаря.
Но Хлое винаги я бе забелязвала.
Съвсем типично бе за него да се преструва, че не го интересува как изглежда.
Въпреки твърдата й решителност, изражението на Хлое моментално се смекчи. Тя бе мислила за тази златоткана коса всеки ден от изминалата година и половина. Това бе цветът на озарен от слънцето мед, а и всичко останало в него й напомняше за тази сладостна течност. И остроумното му чувство за хумор, и онзи подканваш, закачлив смях…
Който обикновено взима теб на прицел! — обади се някакво заядливо гласче в нея.
Тя прехапа долната си устна. Да, но той можеше и да е толкова мил…
Когато му е угодно! — продължи гласчето не без основание.
Хлое си представи движенията на Джон — винаги толкова неустоимо плавни, уверени, някак течни…
Непредсказуеми и хищнически! Като дебнещ звяр!
Тя се опита да заглуши вбесяващото гласче.
Да, Джон често приличаше на пчелен мед: сладък, мек, изобилен и течен, но и с някак непредвидим аромат. Човек винаги се чуди дали и този път вкусът му ще е същият.