Хлое отново се съсредоточи върху скицника си, като се надяваше той да разбере намека й да си тръгне.
Обаче не стана така. Тя чу как Джон слезе от коня зад гърба й.
Като седна на тревата, той се излегна на една страна точно до нея. Няколко минути не каза нищо. Хлое продължаваше да си рисува.
Най-сетне той проговори.
— Защо си дошла тук?
Тя го погледна. Бе подпрял глава на свитата си ръка. Хлое въздъхна. Джон бе прекалено съобразителен. Затова нямаше никакво намерение да му отговаря.
Тя остави скицата си. Полъхна нежен ветрец и развя кичур от косата й, който бе успял да се освободи от стегнатия й кок. Дългата къдрица почти докосна бузата на Джон.
Хлое огледа пейзажа наоколо.
— Тук е толкова красиво!
Но Джон не обръщаше никакво внимание на околния пейзаж. Хвана червения кичур и го уви около пръста си. Удивен колко нежни и копринено меки при допир са косите й, той само успя да промълви:
— Да наистина.
Хлое преглътна и умишлено се втренчи в хоризонта.
— Всичко това скоро ще бъде твое.
Последва дълга пауза.
— Така ли? — тихо попита той.
Тя все още не искаше да го погледне.
— Въпреки това очаквам да се допитваш до мен, ако решиш… ако решиш да промениш нещо, лорд Секстън.
— Хлое?
Тя бавно се извърна и сведе поглед към него. За миг бе готова да се закълне, че вижда в очите му болка. Но изражението му се промени мигновено и тя си каза, че сигурно се е заблудила.
— Да? — отвърна някак надменно.
Свободната му ръка погали извивката на бузата й.
— Вече се споразумяхме и аз ти обещах нещо, както и ти на мен. А никога не сме нарушавали обещанията си един към друг, нали?
Тя кимна в знак на съгласие.
Движението на ръката му се превърна в нежна ласка.
— Значи няма защо да се тревожиш. Винаги ще те питам за всичко.
Ето, той се опитва да я успокои, че ще удържи на обещанието си.
— Нали… нали обещаваш?
— Да — прошепна той.
Ръката, която галеше бузата й, се плъзна към врата й и започна лекичко да я притегля. Прекрасните му зелени очи потъмняха. Хлое почувства, че почти потъва в тях. Почти. Но успя да се отдръпне в последния момент.
Нужен й бе само миг, за да се опомни. Той е опасен.
— Ах ти, подът плюшко! Обеща ми още нещо! — укори го тя. На бузата му се появи мъничка трапчинка.
— О, ще ми припомниш ли какво, маймунке?
Хлое се изправи, като рязко изтупа полите си.
— Каза, че ще чакаш — напомни му тя язвително.
— А не е ли така?
— Кое?
Дяволита усмивка се настани върху красивото му лице и изписа мънички бръчици около ъгълчетата на очите му. Самото въплъщение на прелъстителството!
— Не чакам ли? — той изговори думите така, сякаш означаваха нещо съвсем различно.
Това направо я вбесяваше. Тя изскубна шепа трева и я хвърли право в лицето му.
Той се засмя.
— Винаги е толкова лесно да те ядоса човек — той се изправи над главата й. — Доста интересно, в много отношения.
Хлое се изчерви.
Просто не можа да го предотврати.
До слуха й достигна приглушено хихикане, когато той отиде до коня си и го възседна. После той се наведе от седлото и протегна ръка към нея. И тъй като нямаше друг избор, тя я пое.
— Помогни си със стремето — подсети я той, като извади крака си от него.
Тя се подчини, като очакваше, че ще я качи на коня зад себе си, както често бе правиш в миналото. Но остана крайно изненадана, когато той я вдигна и я притегли точно пред себе си, почти в скута си. А ръцете му се сключиха сигурно около нея.
— Джон! — тя се опита да се съпротивлява на желязната му прегръдка.
— Спокойно, миличка. Просто ще те заведа у дома.
Тогава защо в гласа му все още се спотайваше онази сластна интонация? Олеле, нима е захапал ухото ми? Хлое направо се вкамени.
И точно в този миг й стана пределно ясно, че трябва на всяка цена веднага да се оженят. Защото съвсем скоро този женкар или ще прозре през преструвките й, че е съвсем неопитна, или направо ще я прелъсти.
— Така-а, я да видим в коя посока е това у дома? — устните му гъделичкаха ухото й. Горещият му дъх се плъзна по врата й, като след него сякаш оставаха иглички. — Май ще се наложи да рискувам с посоката и можем само да се надяваме, че ще стигнем у дома… рано или късно.
Хлое се стегна и събра кураж за дълга и мъчителна езда.
И когато най-сетне стигнаха у дома — пътуването бе отнело много повече време, отколкото бе нормално — Хлое бе убедена, че е напълно права.
Единственият проблем бе, как може да приключи с всичко това по възможно най-бързия начин.
Отново Морис бе този, който й се притече на помощ.
Явно маркизът бе решил да излезе на лов за виконти. Още същия ден той обяви на Джон, че е осигурил специално разрешително двамата с Хлое да се венчаят веднага. Всъщност той направо им довери, че графинята се е заела с приготовленията.