Съвсем добронамерено Джон й бе предложил да я спаси, като я отвлече и я заведе в Гретна Грийн5, където биха могли да минат метър, така да се каже.
Хлое хапливо му бе отвърнала, че Лорд Секс сам си е виновен за фурора, който е предизвикала новината за сватбата му. Ако репутацията му не бе толкова забележителна, нищо подобно нямаше да се случи. Ето защо, предупреди го тя, като размаха пръст заканително и се ухили: по-добре да се примири с последствията от лошата си слава и да ги понася с достойнство.
Поне за това сигурно е права, помисли си той.
Освен това тя изглеждаше направо прелестна, както тичаше насам-натам из къщата, духаше косата, залепнала за челото й, и си мърмореше нещо на френски. Чувствените му устни помръднаха. Скоро това мъжко момиче щеше да се скрие в гардероба си и да изпусне парата.
Не би могъл да преброи колко пъти в миналото бе тръгвал да я търси навсякъде само за да мине покрай удобната мебел в спалнята й и да чуе как откъм затворените дървени врати долитат разни френски клетви.
Явно жените Фонболар не обичаха да показват открито недоволството си.
Предпочитаха да изливат яда си върху махагонови мебели. Естествено човек лесно би решил, че има халюцинации ако чуе как откъм някой шкаф долита сърдит глас, бълващ огън и жупел! Той се изкикоти. Хлое бе толкова пленителна…
Откъм коридора пред стаята му се дочу един съвсем различен глас. И това бе неопределеното изсумтяване на Дитер, което съвсем не бе така пленително.
— … Само не ми казвай, че смяташ да се появиш на сватбата, облечен изцяло в черно!
А този омразен глас често се явяваше в кошмарите му, и принадлежеше на сър Пърси.
— Просто никой не прави така, човече!
— Но е приемливо — сърдито измърмори Дитер.
Чу се ужасен вик.
Джон трепна. Дори му се стори, че чува как Пърси се е вкопчил в стената, за да не падне от възмущение.
— Няма по-неприемливо нещо от това, което е просто приемливо — последва кратичко цъкане с език. — Къде ти е усещането за стил! Просто не може така!
Джон вдигна очи към небето. Почти изпитваше съжаление към Дитер. Пърси го бе взел на мерника си, наречен мода.
— Какво им е на дрехите, с които се обличам? — свирепият глас съдържаше и нещо като ръмжене, а немският акцент бе някак по-силен от обикновено. Шнапс повтори като ехо ръмженето. И то на немски. В-в-вуф!
Но Пърси бе неустрашим.
— О, добре! Не обръщай внимание какво мисля! Та кой съм аз? Може би е просто нелепа случайност, че дори и кралят е благосклонен към мен?
Това заявление бе последвано от скептично изсумтяване.
— Вашият крал често има пристъпи на лудост.
Последва кратка пауза. Джон си помисли, че човек едва ли би могъл да оспори това.
— Добре тогава, нека попитаме лорд Секстън какво мисли по въпроса.
Джон се ококори. Как ли пък не!
Гласовете се приближиха.
О, не, само това не! Джон огледа стаята, търсейки път за бягство. Нямаше никакво намерение да бъде сгащен в ъгъла от тези двамата.
За щастие той бе специалист по бягствата от разни спални. Половината от съпрузите в града вече го знаеха.
Под леглото? Не, прекалено очевидно място.
В гардероба? Рисковано е.
Зад завесите? Липсва финес.
Терасата. Той отвори вратите, скочи вън върху перваза и успя да ги затвори тъкмо навреме, преди вратата на стаята му да се отвори със замах. Сър Пърси никога не чукаше, тъй като явно си мислеше, че негово изконно право е да влиза навсякъде, когато си поиска.
— Джон! — чуха се стъпки, които обиколиха стаята.
Лорд Секстън се прилепи до външната стена.
— Брей, мога да се закълна, че го видях да влиза тук преди малко.
Още стъпки.
— Е, няма значение… Я погледни сега, Дитер. Ще ти покажа какво имах предвид!
Джон чу как гардеробът бе отворен. Усмихна се доволно, като показа за миг белите си зъби. Точно както предположих — прекалено рисковано скривалище.
Пърси започна да се рови из съдържанието му.
— Отлично! Пробвай това.
Джон много предпазливо надникна иззад ъгъла през стъклените врати. Гледката пред очите му го накара да изскърца със зъби. Та това е любимата ми жилетка, по дяволите!
Дитер неохотно пробва златистата сатенена дреха. В раменете му бе прекалено широка, а на кръста не можеше да се закопчее.
— Чакай, позволи ми да опитам — Пърси застана пред германеца. Като хвана двете предни части на жилетката, той я дръпна здравата и закопча копчетата още преди Дитер да успее да издиша.
5
Гретна Грийн — селце в Шотландия, където венчавките се извършват без никакви формалности — Б.пр.