Дори и вън, на терасата, Джон чу звука от разпарящи се шевове.
Явно конците, с които бе съшит гърба на жилетката, не бяха издържали на това грубо отношение.
Дланта на Джон беззвучно удари по стената до него.
— Я да видим какво се получи… — без да обръща внимание на разпрания гръб на жилетката, Пърси завъртя Дитер към резбованото огледало на стената.
Дитер се втренчи в образа си в огледалото, като обстойно изсумтя.
— Не виждаш ли каква голяма разлика има сега? — Пърси тържествуващо направи кръг с ръката си във въздуха. — Забележи как този цвят подчертава оттенъците в косите ти.
Оттенъци? Джон разтърси глава, за да проясни мислите си. Ама че глупости! Косата на Дитер бе черна като катран.
Дитер повдигна едната си рунтава вежда, като се оглеждаше съсредоточено.
— А забелязваш ли как този нюанс ти придава авторитетен вид? Златото, както всички знаят, е паричният стандарт, върху който се крепят цели нации!
Джон усети как погледът му се събира над носа. Боже дай ми сили!
Но още по-изумително бе, че Дитер продължи да се съзерцава: този мрачен човек видимо се накокошини и започна да се кипри самодоволно.
Пърси го потупа по рамото.
— Ars gratia artis — напевно издекламира той. — Изкуство заради самото изкуство.
Джон с мъка успя да заглуши смеха си.
Скоро след това величаво изказване и двамата напуснаха стаята. И то с неговата жилетка.
Странното в цялата работа бе, — а Джон можеше да се закълне, че очите му не го лъжеха — че видя Пърси тайничко да се подсмихва точно преди да затвори вратата.
Можеше да се закълне също така и че усмивката бе придружена от поглед точно по посока на терасата, където се криеше Джон.
Джон застана пред гардероба в стаята на Хлое.
През дървените плоскости долитаха приглушени думи.
— … cherchez Хлое! Ама какво си мислят те! Че на сватбения си ден нямам друга работа, освен да се грижа за удобството им? Аз ли съм виновна, че им е скучно? Отегчени са и ми се влачат тук! Faute de mieux! Защото нищо по-интересно не им е хрумнало! А ние да не сме ордьовър за неутолимото им любопитство? Non!
Чувствените устни на Джон се разтегнаха в широка усмивка. Точно както бе очаквал. Хлое здравата се бе ядосала.
Той отвори вратата на гардероба и се облегна на страничната греда. Скръсти ръце върху гърдите си и зачака.
Няколко секунди по-късно главата на Хлое изникна сред дрехите, а червените й коси бяха здравата разрошени.
— Как разбра, че съм тук? — съвсем сериозно попита тя.
Той вдигна вежди.
— Просто отгатнах — отвърна иронично.
Хлое все още бе много ядосана от неочакваното пристигане на толкова много претенциозни гости, някои от тях съвсем непознати. Нямаше никакво време за подобни неща! Трябваше да се съсредоточи върху онова, което й предстоеше тази нощ.
Първата й брачна нощ.
Как ще успее да скрие факта, че е девствена? Нямаше никакъв шанс Джон да не забележи. Този човек имаше навика да обръща внимание на дребните подробности особено когато тези подробности са свързани с жени! Невъзможно бе да пропусне това мъничко… неудобство.
Върху гладкото й чело се изписа малка бръчица. Трябваше да измисли някакъв план за действие, и то бързо!
Сърцето й лудо биеше в гърдите, когато вдигна поглед към него. Джон бе изваян като произведение на изкуството. Какво ли е усещането, ако го докосва, както винаги е желала?
Тя моментално потисна тази мисъл. Точно сега не му бе времето да си фантазира подобни неща.
И все пак тези фантазии скоро щяха да се превърнат в реалност. Спешно се нуждаеше от план!
— Какво искаш?
Сякаш прочел плътските й помисли, той отвърна с копринен глас:
— Иди и намери баба си, скъпа.
— Защо?
— Кажи й да не слага прекалено много билки в букета ти… няма да има нужда от тях.
Пленителните нефритенозелени очи искряха с неприкрита закана. И то от чисто сексуално естество.
Хлое никога не бе виждала точно това многозначително изражение върху лицето на Джон.
Е, добре. Още една бройка в списъка на интригуващите изражения, които Джон й отправяше напоследък.
Ако се вземат предвид обстоятелствата, тя направо си го бе просила. Че и нещо повече.
Беше се борила за това.
Дланите й се навлажниха. Тя ги изтри в полите на роклята си. Нуждаеше се от план! Като си пое дълбоко дъх, тя се опита да поуспокои нервите си, които явно си позволяваха да се развихрят. Това бе просто една първа брачна нощ — нищо страшно нямаше. А богатият опит на избраника й си имаше и добрите страни, като например той щеше да стори всичко по силите си, за да направи изживяването, колкото може, по-приятно за нея.