В това отношение можеше изцяло да се довери на Джон. Способностите му бяха направо легендарни.
Но пък за онзи мъничък проблем трябваше някак да се погрижи.
Как да му попреча да разбере?
Въобще не биваше да се опитва да го напие. Джон притежаваше удивителната способност да пие много внимателно, а и нещо й подсказваше, че точно тази вечер едва ли ще е склонен да пие прекалено много.
Но пък да намери баба си, може би не бе лоша идея. Вероятно би могла да я накара да й разкрие някои будоарни тайни, които биха позволили на Хлое да състави надежден план.
И все пак трябва да е страшно внимателна. Баба й в никакъв случай не бива да заподозре истинската причина тя да търси подобен съвет. Графинята едва ли би приела с възторг опита на внучката си, да скрие от новия си съпруг факта, че е непокътната. А Хлое нямаше никакво намерение да й обяснява цялата заплетена история.
Вече решила каква ще е следващата й стъпка, тя прикри нервността си, като се престори на много самонадеяна.
— Джон, и ти би могъл да помогнеш с настаняването на гостите, а не да ми стоиш тук като жребец, даден назаем за разплод!
Ченето му направо увисна. Не можеше да повярва на ушите си!
— Хлое!
Тя се измъкна изпод една купчина дрехи и се промуши покрай онемелия виконт.
— Много съм заета, Джон. Нямам време за подобни работи — тя умишлено пропусна да уточни какви точно работи.
— Церемонията започва след два часа — тя строго вдигна пръст към него, докато излизаше през вратата. — Очаквам от теб да си готов и… и… подготвен.
С тези тайнствени думи тя изчезна от погледа му.
Джон видя как тя излиза с хитро пламъче в очите. Доста разсеяно се почуди дали въобще има някаква представа колко подготвен може да е един жребец.
Хлое откри баба си в оранжерията.
Това бе наистина красиво помещение и любимо място. Без значение какво е времето навън, под стъкления купол винаги цъфтяха в изобилие какви ли не растения.
Баба й представляваше нещо като аматьор парфюмер: още от най-ранно детство живо се интересуваше от стимулиращите и запленяващи сили на цъфтящите растения. Земите около наследственото й имение изобилстваха от такива растения и родът й бе създал своя собствена парфюмерия още преди векове.
Тук, в Англия, тя отглеждаше какви ли не ароматни разновидности: рози, истинска мирта, жасмин, и, разбира се, френска лавандула.
Графинята също така с огромно удоволствие забъркваше всякакви ароматни масла за кожа и за вана. Десетки миниатюрни шишенца с чудновати форми бяха наредени по каменния под на стаята.
Хлое обичаше особено много един аромат, който баба й бе смесила специално за нея, съдържащ масла от жасмин, тубероза и люляк, с леко ухание на някаква екзотична подправка. Явно и Джон го харесваше, защото неведнъж бе говорил за него.
— Гранмер, трябва да поговоря с теб.
Графинята вдигна поглед от прелестния букет, който гласеше за внучката си.
— Какво има, ma petite?
Хлое се поколеба. Как да започне?
— Ами… става въпрос за… разбираш ли… за довечера.
Баба й остави букета и нежно й се усмихна.
— Тревожиш се за първата си брачна нощ, така ли, ангелчето ми?
Хлое понечи да поклати глава отрицателно, но графинята протегна ръка да я прегърне, и тя се отказа.
— Няма нищо страшно. Всичко ще бъде наред. Сигурна съм, че Джон ще знае точно какво да направи — тя намигна на внучката си. — Макар и да не е французин.
— Но…
— Нима си мислиш, че бих те поверила на кого да е? Non, ще видиш. Джон винаги се грижил за своята Хлое и така ще е и тази нощ. Слушай твоята гранмер. Поне за това съм сигурна.
— Но аз не знам точно какво…
— Той ще те води. Ти само го слушай.
И тя така и смяташе да направи. Всичко това бе чудесно, само че ни най-малко не й помагаше да разреши проблема си.
— Аз как ще… как ще се справям с него, гранмер? Всички знаят, че прави само, каквото сам реши.
— О, това ли било! Та това е проблем, стар колкото света — графинята кимна мъдро. — Но жената, разбира се, трябва да владее положението.
Ето че стигнахме до някъде. Баба й познаваше отлично привичките на мъжете.
— И как да постигна това? — откровено попита тя.
— Трябва да му отдадеш всичко — заяви графинята с убеждението на една фатална жена.
— Всичко? — това звучеше доста опасно.
— Всичко! — по-възрастната жена бавно се усмихна. — Но…
— Но какво? — Хлое се наведе към нея, да не би да пропусне този безценен съвет.